Да промениш кино индустрията е занимание само за най-добрите и най-отдадените. Изисква се вяра, изисква се тежка работа и малко късмет. Талантът е задължителен. Комбинация от всичко това е присъствала в младия Брус Лии, който през 1969 г. решава, че Холивуд явно се подиграва с кунг-фу и азиатската култура и нещо трябва да се направи по въпроса. Брус е роден в семейство на китайски актьори и истинското му име е Лий Юен Кам. Детството му не е особено красиво, все пак баща му (от немски произход) е звезда в Кантонската опера и трябва да играе в Ню Йорк, докато семейството му живее много далече от него.
Значението на името му е „Защитник на Сан Франциско“ и може би точно то предрича пътя му към САЩ и краткия дебют в Холивуд. Младежът е отгледан в културно семейство, запознава се с философията във Вашингтонския университет, работи в заведение като сервитьор и освен това преподава кунг-фу и карате. През 1964 г. се жени за съпругата си Линда и има две деца – Брендън и Шенън Лий. Докато очаква Холивуд да го разпознае като истински талант, имайки предвид невероятните знания, Брус пише писмо до себе си и обяснява, че ще промени изцяло холивудската култура, демонстрирайки нови умения и качества, които все още не са потърсени от сценаристи и продуценти.
Снимка: By Unknown photographer – RR Auctions, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23760278
Ирония на съдбата е, че актьорът започва да снима филми в Хонконг, където се оценява по-достойно. На 10 май 1973 г. Брус преживява два последователни припадъка и по-късно в болницата установяват, че има мозъчни проблеми. На 23 юли преговаря с Реймънд Шоу за нов холивудски филм – „Смъртоносната игра“. По време на разговорите започва зловещото главоболие и дори след изпиването на няколко хапчета за главоболието, актьорът отива да легне в спалнята, за да си почине. Повече не се събужда. И до днес няма обяснение какво точно се е случило с него. Мнозина смятат, че е отровен, а китайската култура вярва, че това е наказанието за разкриването на кунг-фу тайните. Според аутопсията, смъртта е причинена в следствие на алергична реакция от обезболяващите.
Интересен факт е, че неговият път е последван от сина му Брендън, докато дъщерята Шенън има други идеи за своето бъдеще – снима се в няколко филма и след това се ориентира към бизнеса. Брендън носи онзи добре познат плам. Още от 7-годишна възраст започва да тренира бойни изкуства. Неговата мисия е да изпълни бащината мечта – да се снима в холивудски филм. И до известна степен успява да постигне това с няколко малки роли. През 1986 г. дебютира в „Кунг Фу: Филмът“, с което завършва изцяло добре позната телевизионна поредица от 70-те години. Друга интересна роля е „Showdown in Little Tokyo“, където партнира с Долф Лундгрен. Въпреки позитивните реакции и вниманието, на което се радва, Брендън иска да направи съвършената роля. В този момент Алекс Пройас подготвя последната лента на актьора.
Снимка: IMDB
На 30 март 1993 г. Брендън Лии влиза в гримьорната си в Уилмингтън, Северна Каролина за снимките на „Гарванът“ и след 24 часа умира. Готическата лента впечатлява не само с мрачна атмосфера, но и с перфектно аудио оформление от Тhe Cure. Филмът е точно това, за което актьорът мечтае – излизане от сянката на баща си. Същата година Тим Бъртън представя мрачната кино атмосфера с Батман и е време за Алекс да вдигне летвата. Изборът му е малко по-труден, никой не иска поредния кунг-фу филм, но след среща с актьора, всички осъзнават, че няма да бъде намерен по-достоен заместник. Джеймс О’Бар също има предложения за главна роля. Крисчън Слейтър и Джони Деп са в полезрението му, но кастингът си казва тежката дума. Нещо още по-специално е фактът, че Лии изиграва всички каскадьорски сцени, отдава се изцяло на ролята си и мнозина остават изненадани, че със скромен бюджет от 15 милиона долара, филмът заема много сериозно място в сърцата на фенове и критици.
Снимките далеч не са приказка. Машините се чупят доста сериозно, следват няколко катастрофи, един-двама контузени каскадьора и дори автомобилен сблъсък. Ако това не е достатъчно, ураган минава над снимачната площадка и спира работата за няколко дена. Това, което мнозина забелязват е фактът, че Брендън не се отчайва. Той прекарва цяла седмица под дъжда, изиграва всяка сцена по няколко пъти, гарантирайки съвършенство. Самият той влиза в спорове с режисьорите, когато не е доволен от себе си. Думите на О’Бар са:
„Много малко хора разбираха неговата отдаденост. Той изиграваше собствените си бойни сцени, търпеше всичко и единственото, което не можеше да направи, това бяха скоковете от сградите. Не ги правеше, защото не му позволяваха да ги направи. Тук дори не говорим за представянето му на сцената – там остави сериозна доза хумор, болка и заплаха – перфектно съчетание за една тъмна роля.“
Покрай високия ентусиазъм не трябва да се забравя, че след няколко дена остават само закритите снимки, където ще може да бъде добре облечен, на топло и без особени главоболия за снимачния екип. Плановете му не спират до тук, само една седмица след завършването на филма е подготвил сватба за своята любима Елиза Хътън.
Снимка: IMDB
Колегите му още помнят как Брендън е лягал в 4 часа сутринта и ставал зареден за работа, с усмивка и добро настроение. Отслабнал до такава степен, че статистите можели да го вдигнат. Дори мениджърът му Ян Маккормак споделя, че режисьорите го убиват – едва ли е подозирал тежестта на думите си. И така достигаме до 30 март. По-рано през деня е изпратен пиротехник, който да закупи необходимите бомби и патрони за сцените. Освен покупката на халостни патрони, човекът закупува и истински куршуми. По правило в Холивуд е забранено на едно и също място да се държат бойни патрони заедно с халостните.
Точно по тази причина са заключени в багажник в кола на паркинга. Постигането на реален ефект от изстрел изисква малко повече барут и куршум с картонен връх. Същият рядко успява да причини някаква щета върху актьора. По време на една от сцените, герой поглежда в цевта на един от пистолетите и установява, че халостните патрони са свършили. В опит да се спести време, пиротехниците взимат истинските куршуми и започват да ги модифицират в халостни, премахвайки оловния смъртоносен връх. Истинските патрони се използват при близки кадри, за да постигнат по-особен реализъм. Проблемът е, че оръжие с истински патрон в цевта се използва за престрелка.
Снимка: IMDB
И така идва време за емблематичната сцена с Майкъл Масий. Брендън трябва да се разходи и да позволи на този герой да го застреля. В тялото му има мехур с изкуствена кръв за специални ефекти и след изстрела актьорът пада на земята. Сцената е заснета и всички са доволни, но след няколко минути става ясно, че Лии не се изправя. Актьорът се намира на земята, губи кръв и е прострелян в слабините. Пистолетът с истински куршум в цевта е бил на снимачната площадка цели две седмици и никой не му е обърнал внимание. Брендън Лии е откаран по спешност в болница и след 6-часова операция е обявен за мъртав. Разследването на полицията е около 2 месеца и накрая се установява, че е инцидент. Не са повдигнати обвинения. След разследването са платени още 8 милиона, за да се завърши филмът, а главната роля получават каскадьорите Чад Стахелски и Джеф Кадиенте.
Проблемът, както се очаква, не е в завършването, а в психологическия удар. Никой не иска да продължи снимките. Оказва се, че синът не успява да излезе от сянката на баща си. Брус умира, когато слага пауза на филма „Смъртоносна игра“, за да участва в „Enter The Dragon“. Тук се раждат и много въпроси, както и конспирацията, че Брендън е бил убит от китайската мафия, защото неговата работа успява да засенчи азиатското кино. Друг е въпросът, че актьорите са задължени при такива сцени да носят бронежилетка. Обикновено присъства и оръжеен експерт, който инструктира стрелецът да насочи дулото встрани от жертвата. Покрай всички назряващи идеи се прокрадва и още една – семейство Лии е просто прокълнато.
Снимка: IMDB
Със сигурност актьорите са имали какво още да предоставят на Холивуд, но за жалост не успяват да представят пълния си потенциал. Скромното им филмово наследство все пак променя значително киното и тъмните истории на Холивуд. Понякога даже създава една много специфична носталгия. „Гарванът“ печели вниманието на аудиторията, но освен това преживява няколко римейка и дори става сериал за известно време. Въпреки това липсва лице като Брендън. Актьорът е погребан до баща си във Вашингтон.