Произходът на фойерверките

Нови години, рождени дни и куп други празненства по целия свят не биха били това, което са днес, без фойерверки. Оказва се, че дължим очарованието си от пиротехническите ефекти на откривателите на барута – древните китайски пиромани.

Някъде между 600 и 900 г., група алхимици в Китай, който се опитват да открият еликсира на безсмъртието, съвсем случайно създават ранна форма на барута. Те смесват въглени, сяра и няколко други съставки с калиев нитрат – по онова време известен просто като подправка. Може да се каже, че ефектът е експлозивен. Когато откриват това й качество, китайците започна да слагат сместа в бамбукови пръчки и ето ни първите примитивни фойерверки (или по-скоро пиратки?).

Илюстрация на фойерверки от 1628-1643

И така, след като първите фойерверки бяха създадени, те се пускат на пазара за радост и наслада на хората от всички прослойки на обществото. По време на династията Сун (960-1279), само сто или малко повече години след създаването им, уличните продавачи започват да ги използват, за да привлекат погледите на клиентите си с тях. По това време вече те се поставят в хартиени тръби вместо в бамбук.

Разбира се, химията във фойерверките не е била ползвана само за фойерверки. Взривната им сила скоро е приложена и за други цели – особено на бойното поле. Някои от най-ранните форми на огнестрелни устройства са били малки фойерверки, прикрепени към стрели и изстрелвани по врага за негов ужас и, предполагаме, изненада. В крайна сметка това води и до създаването на първите ракети. Те пък от своя страна, освен че са по-ефективни за убиване и осакатяване на човешки същества, проправят пътя и за първата заря.

Някъде около 13 век търговци, мисионери и дипломати вече започват да посещават Китай, където си купуват от магическите пудри и ги донасят обратно в родните си страни. Най-ранните достоверни доказателства са за арабите, които имат са интимни познания за барута още през 1240 година.

По-късно мисионерът Пиер Никола пише подробно описание на създаването на китайските фойерверки, а един от посланиците на Петър Велики веднъж отбелязва: „Те правят такива фойерверки, които никой в Европа не е виждал“.

Излишно е да казваме, че интересът на европейците към живописните експлозиви е силен – те също искаха да използват силата на основното вещество във фойерверките, което по-късно ще стане известно като барут. Когато ценната му формула се разпространява, европейските производители на оръжие създават свои собствени мускети и оръдия. Паралелно с това, фойерверките също се разпространяват в цяла Европа като и тогава се използват за празненства, както и днес.

Например, през 1486 г. Хенри VII и гостите му са се любували на фойерверки на неговата сватба с Елизабет Йоркска. Фойерверките също така често се използват от благородниците, за да впечатлят различни чуждестранни посетители.

През Ренесанса започват да се създават пиротехнически училища, където фойерверките се превръщат в изкуство и където творците могат да се събират и да обменят знания, експериментират и да творят заедно. Италия – центърът и на много други ренесансови постижения – се превръща и в център на експерименти с фойерверки.

Към 30-те години на 19 век на италианците им хрумва идеята да добавят различни метали с прах. Така се появяват и цветните фойерверки, които виждаме днес.

Как работи тази нова цветна заря? Когато металите се нагорещят, електроните им преминават във възбудено състояние; когато електроните започнат да се успокояват, те отделят енергия под формата на фотони. Енергията определя дължината на вълната на светлината, която виждаме, и така се произвеждат различните цветове, а количеството енергията се определя от съответното вещество. Например, можем да създадем приятен червен цвят, като използваме литиев хлорид. Ако искаме жълто, добавяме и малко натриев нитрат. За синия цвят ползваме меден хлорид. За ярко бяло ни трябва магнезиев прах. И така нататък, и така нататък…

Именно европейците донасят фойерверките в Америка, позволявайки на американците да обагрят по-късно емблематичните си чествания на Деня на независимостта. На 3 юли 1776 г. в писмо до съпругата си, Абигейл, Джон Адамс предсказва използването на фойерверки (които нарича „илюминации“) при бъдещи празненства на Деня на независимостта, въпреки че неправилно предвижда на коя дата ще бъде самия празник:

Вторият ден на юли 1776 г. ще бъде най-запомнящата се, епохална дата в историята на Америка. Склонен съм да вярвам, че тя ще бъде чествана и от следващите поколения като най-големият празник на страната. Тя трябва да бъде отбелязвана като ден на освобождение с тържествени мероприятия и благодарности към Всемогъщия Бог. Тя трябва да бъде тържествена – с помпозност и паради, с музика, игри, спорт, салюти, камбани, огньове и илюминации, от единия край на този континент до другия, от днес до края на вечността.

Защо смяташе, че 2 юли ще бъде Денят на независимостта? Защото на този ден Вторият континентален конгрес гласува одобрение на резолюция за независимост. Въпреки че никой не е подписал Декларацията за независимост на 4 юли – това се случва на 2 август – 4 юли е датата на обявяването на Декларацията пред света.

Други специални поводи, като идването на Нова година, са силно характерни с фойерверки по целия свят. Интересното е, че в тези случай употребата им не се е променила много от времето, когато китайците ги създадоха.

Може би един от най-големите поводи за фойерверки е Нощта на Гай Фоукс, в Обединеното кралство. Тя се отбелязва ежегодно на 5 ноември и бележи неуспешния опит на Гай Фоукс да взриви с бурета барут Камарата на лордовете през 1605 г. Фойерверки се използват за честване на Нощта още от много, много рано, въпреки че са били забранени през 1682 г. и отново през 1685 г. от Джеймс II.

Докато Джеймс II е имал политически мотиви, други хора са искали направо да забранят фойерверките перманентно и вовеки. Например, фойерверки са основната предпоставка за създаването на Обществото за спиране на шумa през 1890 г. (въпреки че на Острова са имали много проблеми с всякакви видове шум). Това Общество се стремеше да постави ограничения за използването на фойерверки, защо те се гърмяха толкова често, че изглежда все едно самото купуване на фойерверки е само по себе си повод от такова значение, че трябва да се отпразнува с пускането на фойерверки… Тази тенденция към ограничаване на зарята продължава и до днес, с изключение на конкретни моменти и на конкретни места. В различни държави в много райони е незаконно да се прави заря.