Чудните военни машини: Ракети с гълъби и бомби с прилепи
Човекът зад Project Pigeon (Проект Гълъб) беше известният американски бихевиорист и професор от Харвард, Бъръс Скинър, в партньорство с американската армия. Гълъбите са били обучавани, използвайки така нареченото „оперантно кондициониране“ – вид обучение, въведено от Скинър през 1937 г., което на практика е дресиране – първоначално дадено поведение е спонтанно, но когато е възнаградено или наказано, то или се стимулира, или се обезсърчава. В този случай Скинър възнаграждава гълъбите, когато кълват определено изображение на екран, за да ги дресира да го правят.
След това психологът проектира нос на ракета, който има три прозореца за гълъба, през които да се гледа. Чрез система за контрол на полета и парче метал върху човката на гълъба за засичане на кълването, птичката може да променя курса на ракетата, в зависимост от това кой прозорец и в коя част го кълве. Гълъбите са обучени да кълват така, че предварително зададената им цел винаги да е централно пред ракетата.
Бъръс Фредерик Скинър
Националният комитет за изследвания в областта на отбраната е скептичен към идеята гълъби да управляват бойни ракети, но все пак инвестира 25 000 долара (около 321 000 долара днес) в проекта. Дори и с тази подкрепа идеята на Скинър беше смятана за ексцентрична и малко хора от властта го взимаха сериозно.
Въпреки това, при симулация, гълъбите, които всъщност могат да обработват визуална информация приблизително три пъти по-бързо от хората, бяха забележително добри в насочването на ракетата право към целта. Въпреки това, Project Pigeon е отменен през октомври 1944 г., защото армейците смятат, че инвестирането на повече време и пари в него ще забави развитието на други проекти, които имат повече шансове за успех. Разбира се, имаше и известно безпокойство при поверяването на ракета на някакво пиле. Както Скинър казва: „Проблемът не беше в това, че системата не работеше, когато я тествахме в симулатора, а че никой няма да ни вземе сериозно“.
Това обаче не беше краят на Project Pigeon. Той е върнат от ВМС през 1948 г., само този път е под името Project Orcon (Orcon идва от ОRganic CONtrol, Органичен контрол). Отменен е отново през 1953 г. благодарение на напредъка в електронните системи за насочване.
Бомбите с прилепи са друго оръжие, с което САЩ експериментира по време на Втората световна война, по предложение на зъболекаря, д-р Лайтъл Адамс, който е приятел на Първата дама. Тези бомби представляват корпус с няколко отделения вътре. Във всяко отделение има по един бразилски свободноопашат прилеп (Tadarida brasiliensis). Всеки прилеп разполага с малко запалително устройство. Корпусите бяха охладени, за да се понижи телесната температура на прилепите и да те да изпаднат в принудителна хибернация, докато бомбата не е пусната от самолет. Парашут ще забави падането й и в един момент корпусът ще се отвори и ще освободи вече събудените прилепите.
Тъй като прилепите на слънчева светлина ще търсят тъмни места като тавански помещения, след като се освободят се очаква да се установят на такива места. Планът след това е запалителните устройства, които са на часовников механизъм, да се задействат всички наведнъж, което да започне множество пожари на места, които са трудно достъпни от пожарната. Освен това, в много случаи за пожара ще се разбере, чак когато той вече се е разгорял добре.
Смятало се е, че бомбите с прилепи ще бъдат особено ефективни в Япония, където сградите са направени предимно от дърво и хартия. Няколкостотин хиляди от тези прилепи и по-големите японски градове ще са обвити в пламъци, като същевременно ще има много по-малко загубени живота, отколкото при бомбардиране със стандартни или ядрени бомби, а инфраструктурата все пак ще бъде силно дестабилизирана.
Въпреки че на пръв поглед този план може да изглежда наивен, САЩ все пак решават да разработят бомбите с прилепи по четири причини: има доста прилепи (смята се, че само четири пещери в Ню Мексико са дом на милиони прилепи); прилепите могат да летят с повече от собствената си тежест (до три пъти повече от теглото им); прилепите могат да презимуват дълго време без нужда от храна или вода; и накрая прилепите летят в тъмното и се скриват при изгрев слънце.
Програмата всъщност беше меко казано успешна, но по доста неудачен начин. По време на тестовете част от прилепите с прикачени устройства успяват да избягат, което води до изгаряне на голяма част от базата…
Резултатите от тестовете все пак са много обещаващи и изглежда, че планът всъщност ще сработи добре. Беше изчислено, че докато стандартните запалителни бомби вероятно ще подпалят около 167-400 пожара на полет, според тестовете бомбите с прилепи вероятно ще произведат около 3,625-4,748 пожара на полет. Освен това само 10 бомбардировача B-24 могат да носят около 1 040 000 прилепи, заедно със запалителните им устройства от по 17-28 грама.
Програмата обаче беше отменена, както тази с гълъбите не защото не работи, а защото беше преценено, че прилепите ще са готови чак в средата на 1945 г. Въпреки обещаващите резултати се смяташе, че програмата напредва твърде бавно и с очаквана крайна инвестиция от 2 милиона долара в нея (около 25,7 милиона долара днес) – твърде скъпо. Вместо това, Проектът „Манхатън“ се смята за по-вероятен кандидат за прекратяване на войната, тъй като се смяташе, че напредва по-бързо и със сигурност ще има по-драматичен ефект, ако в крайна сметка е успешен.
