Разкриването на прoф. Джеймс Мориарти

Гений и философ, с „мозък от първо качество“, професор Джеймс Мориарти е най-опасният престъпник, пред когото Шерлок Холмс някога се е изправял. С течение на годините за няколко истински човека се предполага, че са вдъхновение за „паяка в центъра на мрежата“ на сър Артър Конан Дойл. Но ако наистина има един човек, който е ползван като основа за героя, фаворитът би трябвало да е авторитетният американски астроном и математик, професор Саймън Нюкомб.

Професор Саймън Нюкомб

В „Последен случай“ Холмс казва на Уотсън, че „Наполеонът на престъпленията“ е гений и поне на някакъв етап е бил университетски професор:

Кариерата му е изключителна. Той е човек с… отлично образование, надарен от природата с феноменални математически способности. На 21 години написва трактат за Биномиалната теорема… С този трактат той си спечелва работа в един от по-малките ни университети… Тръгват лоши слухове за него в университетското градче и в крайна сметка е принуден да напусне…

Саймън Нюкомб е дете-чудо и на 19-годишна възраст написва непубликувана книга „Нова демонстрация на биномиалната теорема“. Завършва Харвард и става професор по математика във ВМС на САЩ през 1861 г. и в Университета Джон Хопкинс през 1884 г. като по-късни подава оставка от него. През цялата си кариера Нюкомб продължава да се занимава с биномиалната теорема и често я включва в учебниците си.

В по-голямата част от света Мориарти беше уважаван учен и член на обществото, факт, за който Холмс предупреждава Уотсън в „Долината на страха“:

Но той е толкова далеч от всеобщото подозрение, толкова имунизиран от критиката, толкова добър в държането и прикритието си, че за самите тези думи, които изрекохте, той би могъл да ви изправи пред съд и да си тръгне с годишната ви пенсия като компенсация за накърнения му имидж. Не е ли той известният автор на „Динамика на астероидите“, книга, която се издига до такива височини на чистата математика, че в научните среди няма човек, способен да я критикува?

Саймън Нюкомб публикува „Метод в динамиката“ през 1858 г. и поне две статии за астероидите, включително „Елементи и ефемериди на 45-ия астероид“ (1858 г.) и „За вариациите и отношенията на орбитите на астероидите“ (1860 г.).

Освен това и Дойл, и Нюкомб показват интерес към затъмненията. Нюкомб лично наблюдава някои от тях, като „се присъединява или води експедиции за наблюдение на затъмнения до Де Мойн, Айова през 1860 г., Гибралтар през 1870 г. и Сепарейшън, Уайоминг през 1878 г.“

Произведенията на Дойл също така са изпълнени и с още астрономия, което демонстрира най-малкото интерес към науката. Например, в „Ритуалът на рода Мъсгрейв“ Холмс открива местоположението на отдавна заровената корона като прави изчисления спрямо положението на слънцето:

Вдигнах поглед към слънцето. Беше ниско в небето и изчислих, че след по-малко от час… едно условие, споменато в Ритуала, ще бъде изпълнено. Аз… взех едно колче, към което завързах дълга връв, на която направих възел на всеки ярд. След това взех две дължини на една въдица, което излезе шест фута… Слънцето вече пасеше върха на дъба. Закрепих въдицата в единия край, маркирах посоката на сянката и я измерих… Разбира се, сега изчислението беше елементарно… Измерих разстоянието… Можете да си представите моят възторг, Уотсън, когато в рамките на два сантиметра от колчето видях конусовидна вдлъбнатина в земята. Знаех, че това е знакът, направена от Брунтън… и че все още бях по следите му…

В медицинската си практика Дойл среща и става добър приятел с мъж от Кралското астрономическо дружество – Алфред Уилкс Дрейсън. Драйсън е публикувал няколко научни труда, включително „Чести гледки в небесата“ (1862 г.) и „Причината за предполагаемото правилно движение на неподвижните звезди и обяснение на видимото ускорение на средното движение на Луната“ (1874 г.). Той публикува и статия, озаглавена „Вариацията в отклонението на затъмненията“ през 1875 г.

Въпреки че няма никакви доказателства за каквато и да е среща между Дрейсън и Нюкомб, има аргументи, че все пак са били в контакт – все пак и двамата принадлежат към Кралското астрономическо дружество, а Нюкомб дори получава златен медал през 1874г.

Дали за да получи тази награда или за медала Копли на Кралското общество през 1890 г. или пък по други причини, Нюкомб е бил в Англия, включително в Гринуич, четири пъти по времето, когато Дрейсън също е бил там.

Освен астрономията, тримата мъже споделят интерес към психичните явления и езотериката. Драйсън за първи път въвежда Дойл в теософията и двамата дори провеждат сеанси заедно. В Америка, Нюкомб е бил толкова заинтересован от „систематичното изследване на малко известните психични явления“, че става президент на Американското дружество за психични изследвания през 1885 г. В своите бележки там през 1886 г. Нюкомб обяснява как започва да вярва в психическите сили:

Когато видим даден набор от явления, очевидно нямащи обяснение, можем да заключим, че някакъв природен закон, за който сме в неведение, е влязъл в сила, или че се дължи на известни ни закони, действащи при конкретни обстоятелства, за които ние сме невежи…