Една нелепа и силно ефективна мярка за безопасност

Когато гледаме кондукторите в японските железници (както, разбира се, и останалия персонал) да правят най-различни неща, докато са на работа, си е направо гледка за гледане. Думите, които казват, също летят скорострелно и звучат странно като движенията им. Но това, което на нас ни изглежда като бавен танц тип робот или видео пуснато наобратно всъщност е целенасочен опит за осигуряване максимална безопасност при пътуване.

Шиса канко (shisa kanko) е изненадващо успешна система, чиято цел е чрез физически движения и вокално артикулиране да се подсили съсредоточението в изпълнението на определена задача. В този случай задачите са свързани с безопасност и управление на влака. С този метод в изпълнението на всички задачи участват няколко човешки сетива, което засилва вниманието при изпълнението й – така след изследвания се установява, че грешките намаляват с 85%.

Докато служителите си вършат ежедневните работни задачи, те трябва да посочат към това, към което е насочено действието им, и ясно и отчеливо да кажат каква е целта на задачата или какво правят, или името на това, към което сочат. Преди влакът да напусне спирката, например, те ще посочат по дължината на спирката и ако тръгването на влака е безопасно, ще произнесат това на глас. След това ватманите ще посочат към релсите или към километража и ще обявят тръгването. Не е учудващо, че такова поведение може да изглежда странно на незапознати.

Системата шиса канко не е само за влаковете в Япония, въпреки че е най-лесно да се срещне именно в тази индустрия, която прави по 12 милиарда пътувания всяка година с известната си ефективност, точност и безопасност.

Не е ясно защо при условие, че е дава такива добри резултати, практиката не е разпространена и извън държавата. Най-вероятната причина е притеснение от страна на служителите да се държат така. И все пак – опростена версия на системата се ползва в Ню Йорк и показва значителни подобрения.