Разликата между зеления чай и черния чай

И зеленият, и черният чай се правят от един вид вечнозелен дървоподобен храст, известен с името camellia sinensis. Растението най-вероятно произлиза от Китай и се смята, че първо е използвано за добиване на лечебен елексир по време на династията Шан (16 век пр.н.е. – 1066 г. пр.н.е.). До династията Цин (221 г. пр.н.е. – 206 г. пр.н.е) вече има и сравнително популярна напитката, която се прави от листата на растението, без други примеси, както е било, когато се е използвала за медикамент.

Camellia sinensis или както е цивилното му име – чай

Що се отнася до самото растение чай, то може да порасне до 10 метра, ако не се обслужва, но по принцип се поддържа значително по-ниско, обикновено около 90 – 180 сантиметра, за да е по-лесно да се прибира реколтата. След това тази реколта се обработва по специални начин, за да се направи зелен и черен чай.

Зеленият чай се прави като се съберат листата от растението и веднага след това се нагреят. Това става обикновено в голям и дълбок тиган или на пара. Достатъчно топлина спира окисляването на листата и те запазват зеления си цвят.

Листата, от които се прави черния чай, се оставят да ферментират и да се окислят напълно. В процеса те се накъсват или намачкват, което помага за окислението, а веднъж щом то се постигне в задоволителна степен, листата се оставят да изсъхнат – понякога на слънце, друг път с машина за сушене. Именно окислението прави листата черни.

Оолонг

Други видове чай от същото растение са белият и оолонг. Оолонг в началото се третира по същия начин като черния, но не се окислява толкова дълго. Всеки производител го оставя за различно време – някои оолонг чайове са по-близо до зеления, други са по-близо до черния.

Бял чай

Белият чай се прави като пъпките и листата се берат по-рано, докато пъпките са все още затворени. След това листата се оставят на слънце да се сушат (може и по друг начин, разбира се) като главната цел да се минимизира окислението им.