Произходът на мъжкия и женския символ
Класическите символи за женско и мъжко имат много значения – на две планети, на желязо, на мед и на няколко божества. Ето как се появяват.
Когато древните хора наблюдавали движението на небесните тела и промените на планетата ни, съвсем естествено решават, че има някаква взаимовръзка. Така и учените от онова време започнали да изследват космическите тела, за да могат по-добре да предскажат и съответно да се подготвят за бъдещето. Така започнали и асоциациите на боговете с небесните тела – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер (Зевс), Сатурн (Кронос).
Всяко небесно тяло, заедно с божеството, което му съответства, се асоциира с определен метал. Например, Слънцето (Хелиос) се асоциира със злато (въпреки че слънцето е бяло в уловимия от човека спектър, а не жълто), Марс се асоциира с твърдият червен метал, използван за направата на оръжия – желязото, а Венера – с мекия метал, който може да позеленее: мед.
Когато пишат за тези метали, гърците ги наричат с прилежащите им богове. След време имената на боговете започват да се съкращават за по-лесно и така, например, от Марс (Thouros) и Венера (Phosphorus) се получават следните символи:
Изображение: www.todayifoundout.com/
През средновековието европейските алхимици също използвали тези символи, които след това останали и през Ренесанса и били ползвани от хора като Карл Линей, бащата на модерната таксономия, популяризирал практиката биологичните видове да имат две названия – на латински и това, което ние ползваме.
.jpg)
Карл Линей
Линей е и първият, които използва символите в биологичен контекст – в труда си „Plantae hybridae“ от 1751, където прилага символа на Венера, за да отбележи женския родител на хибридно растение, и символа за Марс, за да отбележи мъжкия. Той продължава да ползва символите и за в бъдеще като в „Species Plantarum“ от 1753 вече са залегнали с това значение в речника му.
Следвайки стъпките на Карл, много ботаници също започват да обозначават женско и мъжко по този начин и така бавно, но сигурно символите се приемат и от зоологията, човешката биология и след това в генетиката.
