Божидар Здравков – най-добрият кмет на Пловдив

Градът на тепетата е известен със своята античност. Неговата история надхвърля 8000 години и няма камък, който да не може да разкаже интересно събитие. Не случайно присъства в лириките на Дебелянов, макар и за твореца Пловдив да е студен и суров пастрок. Днес е европейска столица на културата, но до настоящия му облик се достига с много усилен труд. Кметовете на града не са малко, а в историята му са записани много господа, които са се опитали да го превърнат в съвременен европейски град.

Сред онези, които са приели това предизвикателство е и Божидар Здравков. За себе си той казва:

„В своята работа ще бъда строг преди всичко към себе си. Кабинетът ми ще бъде отворен за всички, които търсят съвет и подкрепа. Обичал искрените хора. Гражданите трябва да чувстват, че общината е тяхна. трябва да бъдем вън от всяко подозрение за обществото. трябва всеки да знае какво се върши тук. Искам законност и яснота по отношение на гражданството. Да забравим различията помежду си. Аз държа за защита на чиновническия стабилитет в общината, който е от голямо значение. Искам правилно да бъда осведомяван по всички въпроси.“

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28499665

С тези думи започва неговата работа като кмет на Пловдив. Не са случайни и призивите за различия, особено след като неговия мандат започва на 19 май след масови преврати и смяна на градоначалниците в страната. Политическите интереси не вълнуват толкова Здравков. Фокус остават наследените проблеми на Пловдив. Когато и неговото име се появява и мнозина виждат поста му като още една апетитна хапка, цар Борис Трети казва:

„Бай Божидар е най-добрият кмет в България, защо посягате на него?“

Самият Здравков също има впечатляваща визитка. Забавен факт е, че той не е роден в Пловдив. Неговото родно място е Пирот. Като много други, семейството му емигрира в България след Сръбско-българската война. Учи право в Софийския университет, а след това учи в Загреб. Второто му завръщане го изпраща в Ямбол и Сливен, където работи като съдия.

Там открива и своята бъдеща съпруга Щилияна Кутева. През 1914 г. след сключването на брак, двамата се местят в Пловдив. Там Здравков работи като заместник-прокурор. Оказва се, че двама „пришълци“ дават повече за Пловдив, отколкото много други. Щилияна Кутева полага сериозни усилия за създаването на операта и музикалното училище, резервата „Старинен Пловдив“ също не е пренебрегнат. Жената и до днес стои в архивите на града като една от най-щедрите дарителки. Междувременно Здравков заминава на фронта и след като се завръща през 1918 г. заварва още по-плачевно състояние.

Тежкият удар от Първата Световна война е достигнал и до тук. Хората са бедни, мизерията е навсякъде. Работи известно време като адвокат, но трудно приема обстановката около себе си. Така се ражда и идеята да влезе в политиката, при това във време, в което всеки се стреми да спечели пост. Какво заварва?

Един голям град без водоснабдяване, готов да развие епидемия във всеки един момент, а зеленината е просто легенда. Ако това не е достатъчно, предишните управници са се постарали да помогнат за потъването на касата още по-дълбоко с дългове. И така всеки проблем трябва да намери своето решение. Сотирският водопровод е единственият източник на питейна вода.

Неговата крехка конструкция е толкова слаба, че един по-сериозен дъжд го изкарва от строя. Река Марица не може да се използва, следователно остава само едно решение – подпочвените води. Изграждат се кладенци из целия град и много скоро питейната вода не е просто далечен оазис, а всекидневно удобство. Високите температури на Пловдив не позволят запазването на някаква растителност. Правени са многократни опити за залесяването и на тепетата, но за жалост без резултат.

Невъзможно е и поради още една причина – добивът на павета е успял да нанесе достатъчно щети и залесяването им става още по-трудно. Единственото решение е да започне агресивното залесяване на града. Небрежността на местните жители е туширана с помощта на солени глоби. Всеки собственик на къща е задължен да полива дърветата на улицата или да се раздели с една заплата. Общинската заплаха била разпространена бързо из целия град и имало резултат. Вместо пловдивчани да се разделят със заплащането си, предпочели да се сдобият с лейки и да обръщат внимание на улиците.

Това далеч не е единственият проблем на Пловдив. Изграждането на канализация е критично, но може да почака. Пристигналите бежанци надхвърлят 20 000. Повечето се настаняват свободно и където намерят, но децата им имат нужда от образование. Финансисти на общината за пореден път не са достатъчни. Касата на Пловдив има дългове от близо 28 милиона лева, а приходите са символични 400-500 хиляди лева.
Междувременно София регистрира 100 милиона лева приходи от комунални услуги, транспорт и водопровод. Такива в града на тепетата – няма. За образованието на децата, Здравков тегли за пореден път кредит.

Мнозина още тогава са мислили, че порочният кръг ще продължи, но кметът вече е видял решението. Изтеглените пари от него отиват за облагородяването на града, както и за задвижването на собствена икономика. Построява се първата общинска кланица, след това създава и предприятие за производство на доматено пюре. Много скоро по павираните улици тръгва и градски транспорт. Бавно и сигурно Пловдив започва да придобива вид на втория по големина град в България. Интересното в този случай е, че Божидар Здравков има много прилики и с инж. Иванов. Докато неговите съграждани спят, той обикаля града и разглежда какви са проблемите за решаване.

Прави го сам, а след пристигането в общината започва да раздава задачите за изпълнение. Пловдивският панаир също е негова заслуга. Вместо да чакат каналния ред, Здравков и председателят на Пловдивската търговска индустриална камара Обрейко Обрейков заминават за Париж, където представят кандидатурата на града. Това е постижение, което прави в последната година от мандата си. Добрините на пиротчанина, за когото всеки пловдивчанин е готов по онова време да спори, не са малко. А скромността му е пословична.

По време на неговите мандати получил подарък – торба липов цвят. Кметът наредил да бъде изпратен в пожарната, където огнеборците ще му се зарадват повече, особено през лютите зими. Наредил на градските работници да чистят целия град, а улицата пред дома му да бъде последна. Съществуването на стария град е възможно отново с негово решение. Собствениците на западащи къщи не можели да си позволяват да правят ремонти. Здравков ги освободил от данъци, но изисквал домовете им да бъдат поддържани – справедлива сделка. След преврата през 1944 г. е единственият кмет, който не е жертва на репресии. Продължава да работи за града и културните му дейности. Житейският път на Божидар Здравков приключва на 25 септември 1959 г. в Пловдив. На негово име е кръстена и улица в града на тепетата.