Днес торбичките за чай са от пластмаса или хартия. Но първоначално те били от коприна, а създателят им въобще нямал представа какво е направил. През 1908 Томас Съливан, който се занимава с внос и износ на кафе и чай в Ню Йорк, изпраща мостри от чая си, пакетиран в копринени торбички, из целия свят. Неговата цел е потенциалните клиенти да разопаковат торбичките и да си приготвят чая вътре по досега познатия начин. Те обаче го потапяли във горещата вода направо както е в пакетчето.
И това сработило чудесно – хората си приготвяли чая и после изхвърляли торбичката, без цапане, лесно и удобно. Томас вече бил не само в бизнеса с чай, но и в бизнеса с пакетирането му.
Трябва да отбележим, че на запад платнените чаени торбички са патентовани поне половин десетилетие по-рано от Роберта Лосън и Мери Моларен от Милуоки. Тяхното изобретение излиза на пазара преди Съливан да направи случайното си откритие. И все пак Съливан е наречен за откривател из много източници, защото той има главна роля в популяризирането им. Първата компания пък, която пуска ръководство как да се използват пакетчетата, е компанията на Томас Липтън.
Торбичките продължават да се развиват и през 20 век като първите квадратни се появяват през 1944. Но революционната торба не остава без критика: тя може да събере прах или да промени вкуса на чая. Конкретно чаеният прах, или много ситно натрошени листа, пускат танини по-бързо, които дават характерния цвят на напитката, но я лишават от вкуса й. Вместо това тя става горчива и стипчива.
Може да се купят торбички отделно – за по-капризните, които искат да си дозират чая, точно както на тях им харесва.
И накрая стигаме до модерна Великобритания и любовта й към чая. Там има нещо, което ел. инженерите наричат „TV Pickup“. Като по часовник (и до голяма степен оправдано) всеки делничен ден след сериалите по телевизията в електрическата мрежа на страната се включват 1,75 милиона електрически чайници, с които нацията си топли вода за чай. Това изисква допълнителни 3 гигавата мощност за около 3-5 минути. По този повод всички централи в страната са подготвени да дадат допълнителна мощност ако се наложи, а в случай че мрежата се претовари, помощ е на разположение дори от съседна Франция.