Великите авантюристи: Джън Хъ – легендарният адмирал на Китай
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Годината е 1371-ва. Докато на Балканите османците разгромяват съпротивата на местните феодали в битката при Черномен, в отдалечената на няколко хиляди километра провинция Юннан се ражда момче, наречено Ма Хъ. То принадлежи към изтъкнат монголо-арабски род, който от десетилетия служи на монголските императори, управляващи Китай по династическото име Юен. Пра-пра дядото на Ма Хъ е сред водещите администратори, дошли с монголите след рухването на предишната династия Сун и наследниците му продължават да служат на своите сюзерени. През 1381 г., в хода на големия китайски бунт, довел до издигането на династията Мин, бащата на Ма Хъ е убит в битка с бунтовниците, а младото момче е заловено и кастрирано. В ролята си на слуга-евнух, Ма Хъ е изпратен в двора на принц Жу Ди – най-могъщият командир в армиите на бунтовниците Мин и син на първия император от новата династия – Чжу Юанчжан, приел тронното име Хунъу.
След края на бунта, Жу Ди е назначен за принц на Ян – владение, обхващащо земите около днешен Пекин, което пази границата с варварските племена, населяващи долината на р. Амур. Младият Ма Хъ също заминава със своя господар и става част от домакинството му. Още съвсем млад, Ма Хъ започва редовно да участва в походите срещу монголите и ойратите, населяващи степите по северната граница на Китай. В хода на тези кампании, евнухът печели доверието на своя господар, който му осигурява отлично образование в своя двор и продължава да насърчава качествата му на командир. От времето на неговото късно юношество датира и първото писмено описание, с което разполагаме. Ма Хъ е бил висок между 190 и 200 см, с масивно, но здраво телосложение, зъби, „бели като мидена черупка“ и глас, мощен като камбана. Импозантното му излъчване бързо го превръща в един от любимците на Жу Ди, който му възлага все по-отговорни командни постове в своето войнство. Макар до края на дните си да остава верен на своята семейна вяра – Исляма (изповядван в синкретична, модифицирана версия, силно повлияна от централно азиатския суфизъм – б.а.), Ма Хъ почита и китайската богиня на моретата Мацзу, на която прави приношения в своите пътувания.
Статуя на малкия Ма Ха
Снимка: By User:Vmenkov – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57203463
През 1398 г., Жу Ди се вдига на бунт срещу своя племенник – император Цианвен (Чжу Юнвен). Ма Хъ изиграва решаваща роля в победата срещу императорските армии, обсадили Пекин и в последствие при превземането на столицата Нанкин през 1402 г. След възкачването си на трона под името Юнлъ, Жу Ди издига Ма Хъ до поста надзорник на имперския двор и му дава името „Джън“ като почетно напомняне за храбростта по време на битката при Джънлунба през 1399 г. Едва навършил тридесет, Джън Хъ вече е на върха на йерархията в Империята Мин. С тази си позиция, той би могъл да прекара в охолство остатъка от дните си. Ала евнухът не би могъл да стои със скръстени ръце.
В началото на XV век, Китай остава най-силната държава не само в Азия, но вероятно и в целия свят. Нейните армии са огромни, ресурсите й – грамадни, а населението й може да съперничи с това на цяла Европа. Всички държави, граничещи с Китай са в по-голяма или по-малка степен васални на Поднебесната и признават хегемонията й. В тази обстановка, император Юнлъ решава да разшири влиянието на своята държава и да наложи със сила китайските търговски интереси в Индийския океан – процес, който неговите наследници днес се опитват да повторят. За целта, Юнлъ заповядва да се изгради грамаден флот, който да преплава познатите морета и океани и да утвърди китайското влияние. Задача от подобна величина може да бъде поета само от човек, чийто авторитет и вярност са безспорни. Юнлъ се обръща към Джън Хъ и верният евнух се отзовава.
Първата експедиция на Джън Хъ започва през есента на 1405 г. Огромната армада, подсилена с 27 000 войници и моряци, значителна част от които въоръжение с огнестрелно оръжие, се подготвя да отплава в „западните морета“. Флотата се спуска по бреговете на Китай, достига кралството Чампа (част от дн. Виетнам), след което се насочва на юг през протока Малака, достига остров Суматра и от там, минавайки напряко през Индийския океан достига до остров Шри Ланка. По пътя няколко кораба са изпратени да посетят Андамановите острови и островите Никобар. След кратка спирка в Шри Ланка, китайския флот достига до индийските брегове и посещава важните пристанищни центрове Квилон (дн. Коллам) и Каликут, след което започва обратното си пътуване към дома. През 1407 г., минавайки отново през пролива Малака, Джън Хъ разгромява един от най-прочутите пиратски лордове – Чен Цуи, с което временно прочиства основния морски път между Индия и Китай от пирати.
Морската карта на Джън Хъ. Индия е в горния ляв ъгъл а Шри Ланка в горния десен. Африка се намира в долната част на картата.
Снимка: By Wubei Zhi, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7706501
Едва завърнал се, Джън Хъ е пратен на второ голямо плаване, този път с две основни дипломатически цели. Първата е да накаже династията на Малапахитите на о. Ява за избиването на 170 китайски търговци и дипломати две години по-рано, а втората е да потвърди издигането на нов владетел на град Каликут в Индия с подкрепата на Китай. Флотата отново преминава през Южно Китайско море, достига бреговете на Чампа и се отправя към о. Ява. Там грамадната армия на Джън Хъ лесно притиска местните управници и те приемат всички искания на император Юнлъ, задължавайки се да изплатят голямо финансово обезщетение. След този успех, Джън Хъ преминава отново през няколко дребни царства на о. Суматра, след което пресича открития океан на път за Шри Ланка и достига Индия, където освен град Каликут, се отбива и в другия важен пристанищен център Кочи и отново в Квилон.
Третото пътуване на Джън Хъ започва веднага след второто. Флотът е презареден с провизии, а необходимите ремонти са извършени в Нанкин. Маршрутът повтаря второто пътешествие на т.нар. „Съкровищна флота“, като отново са разменени дарове и обети за вярност с местните владетели в Чампа, Малака, Суматра и Южна Индия. През 1410 г., при обратното си плаване от Индия, Джън Хъ пристига в Шри Ланка, където флотът му е атакуван от кралят на Котте – Алакешвара. Китайците, използвайки технологичното си превъзходство, разбиват по-многобройната местна армия, превземат столицата на Котте и фактически превръщат кралството в свой протекторат, поставяйки на трона верния на Китай Паракрамбаху VI. Това е и последният случай, в който китайския флот се сблъсква с проблеми в Шри Ланка.
Четвъртото пътуване на Съкровищната флота започва през есента на 1413 г. Джън Хъ изминава познатия маршрут през Чампа, Малака, Ява, Суматра, Шри Ланка и Каликут, но този път продължава пътя си още на запад, прекосявайки Индийския океан и Арабско море. Първо са посетени Малдивите и Лакадивите, след което китайският флот достига последователно до атолите Битра и Четлат, след което се отправя към Ормуз на входа на Персийския залив. При завръщането си, Джън Хъ получава нова бойна задача – тронът на кралство Семудера на о. Суматра е бил узурпиран от враждебен на Китай владетел – Секандар. Китайският адмирал дебаркира с армията си, разбива силите на Секандар и връща на трона верният на Империята Мин крал – Заин ал Абдин, с което китайското политическо влияние на о. Суматра е окончателно затвърдено.
Описанието на жирафа, донесен като подарък от Джън Хъ
Снимка: By Chen Zhang (陳璋) – http://www.geocities.ws/derideauxp/chen_zhang.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=886336
Петото пътуване на Джън Хъ е вероятно и най-бляскавото. Официалната му задача е да върне у дома посланиците на 18 държави от Индийския океан, които са пристигнали в Пекин за да донесат данък и да признаят върховенството на Поднебесната. Тяхното завръщане у дома, съпроводено от огромния флот на Джън Хъ има за цел да циментира политическото влияние на Юнлъ. Освен тази базова цел, Джън Хъ продължава да събира сведения за търговията, икономиката, обществените норми и военния потенциал на крайморските държави, както и да пренася огромно количество дарове от и за императора в Пекин.
След като достига Ормуз през 1418 г., флотът завива на юг, посещава град Аден (дн. Йемен), след което се спуска покрай Рога на Африка (Сомалия) към дн. Кения, достигайки до град Малинди, където войските на Джън Хъ изнасят показна акция, с която да сплашат враждебните към тях местни първенци. Флотът се завръща благополучно в Китай през 1419 г., с трюмове, препълнени с подаръци и екзотични животни, в това число и един жираф, който предизвиква изумлението на придворните в Пекин.
Шестото пътуване на Съкровищната флота, надзиравано от Джън Хъ се случва между 1420 и 1421 г. Мисията, подобно на предишната експедиция, е да се върнат посланиците, дошли да засвидетелстват върховенството на Пекин в държавите им. За разлика от предишната мисия, този път флотът се разделя на няколко отделни подразделения – сигурен знак че китайците се чувстват напълно уверени в господството си над Индийския океан. Накрая, отделните подразделения се събират край Суматра и посещават кралство Сиам (дн. Тайланд), което също изпраща посланици, които да признаят китайското могъщество. След тази експедиция, император Юнлъ оставя Съкровищната флота на пристан в Нанкин и пренасочва огромните средства за нейната издръжка към сухопътните експедиции срещу монголите и за войната срещу Виетнам.
През 1431 г., император Сюанде изпраща Джън Хъ на последното плаване на Съкровищната флота. Тя обикаля всички познати земи – от Чампа през Ява, Малака, Суматра, Цейлон и Южна Индия, до Ормуз, Аден и Могадишу в дн. Сомалия. По пътя са събрани нови подаръци, контрибуции и обещания за покорство. Въпреки това, китайските власти преценяват, че издръжката на огромния флот е прекомерно голямо бреме за хазната, която и без това е изпразнена след неуспешните войни с монголите и виетнамците. Надигат се и гласовете на консервативните конфуциански бюрократи, които настояват че прекаленото навлизане на чуждо влияние чрез търговските пътища оказва вреден ефект върху китайската култура и религия, особено с оглед възможността за разпространяване на други религии на територията на Поднебесната. Всички тези фактори накланят везните в полза на прекратяване на плаванията, с което се слага край на цяла една епоха в политиката на Китай към Индийския океан, започнала още по времето на династията Сун, след 1100 г.
Дали в същата година, в която се завръща от последното си плаване (1433г.) или две години по-късно, Джън Хъ умира, на ок. 64 години. Погребан е в специална, „с“-образна гробница, разположена на хълм край Нанкин. Макар плаванията му да не са насочени към неизвестното, както тези на Колумб, Дагама и Хук, Джън Хъ остава един от най-великите мореплаватели в историята на света. Както сам отбелязва в дневниците си: „Изминахме над 100 000 ли (50 000 км – б.а.) по безбрежната морска шир, съзряхме грамадни вълни, надвиснали като планини в небесата и видяхме незнайни варварски брегове, скрити зад синята мантия на бледите мъгли. Платната ни се белееха и се носеха по вятъра като облаци, пращайки ни все по-напред със скоростта на звездите, а корабите ни пореха моретата сякаш се движеха по добре отъпкани пътеки.“
