Най-модният бунт в историята

Най-общо казано, повечето мъже носят късо подстригани коси. Ако и вие харесвате този стил, благодарете на един нелеп английски данък и един смел херцог-инфлуенсър.

Носенето на перуки от мъжете през 16 век се дължи на болест, които причинявали оплешивяване – по това време (и занапред) Европа страдала от епидемия на сифилис. Някои от първите перуки били големи и за предпочитане пред гладко обръснатата глава като крал Луи XIII един от първите изтъкнати хора, които носят перука от времето на древните римляни насам, и така помага за създаването на модата. Кралят всъщност не е болен от сифилис, а е генетично предразположен към оплешивяване. И заради високия си (най-високия възможен след този на божество) статус, вместо да му се подиграват за орнамента, хората го приемат и следват.

Чарлз II

През годините мъжките перуки станали по-скромни и от огромния туфест букет къдрици, които хора като Чарлз II носили, преминали към по-прибрани, скромни и ще предположим лесни за носене и поддържане аксесоари, които можем да видим върху главите на почти всички – от основателите на САЩ до министър-председателя на Англия.

Любопитно е да отбележим, че президентът, които най-често се свързва с добре подстригани и поддържани къдри и конска опашка, Джордж Вашингтон, всъщност никога не е носил перука. Той всъщност си пуска дълга коса до раменете, която всеки ден трябва внимателно и понякога доста болезнено е била стилизирана в прическа.

Въпреки че има известни изключения, повечето перуки, носени от мъжете, били силно напудрени, за да изглеждат колкото е възможно по-бели. За бедните хора тази пудра била просто брашно, докато по-богатите ползвали нишесте на прах с добавена лавандула или други приятни аромати, за да не са радост само за окото. Някои мъже дори посипвали с бяло собствените си коси, за да създадат впечатлението, че носят перука без реално да им се налага да минават през досадния и времеемък момент с поддържането и скъпия момент с купуването им. (Най-висококачествените перуки могат да достигнат цена от заплатите за цяла година на един средностатистически лондончанин, докато по-поносимите от среден клас стрували едва надника им за една седмица)

Прилагането на пудра (поне в Англия) към каквито косми човек има на главата си, станало толкова разпространено, че през 1795 тогавашният министър-председател Уилям Пит налага данък върху продукта в опит да изкара пари на държавата, която както често се случвало по онова време, била във война с Франция. Данъкът бил в размер от 1 гвинея (равна на 70 лири или 100 долара днешни пари), срещу която заплатилият получавал сертификат, който му позволява да закупува пудра в рамките на 1 година.

Херцогът на Бедфорд, Франсис Ръсел

Както често се случва при вкарването на нов данък, хората не били никак доволни. Един джентълмен по-точно, извънредно подразнен от налога, е херцогът на Бедфорд, Франсис Ръсел, който отказва да си плати заради принципа. В знак на протест, той подстригва биологичната си кичара къса и скандално я носи ненапудрена и рошава, когато отива в съда. Франсис, знаейки че негодуванието около данъка е масовото, окуражава приятелите си да протестират по същия начин, което те и правят. Както отбелязва London Chronicle: „… съгласявайки се да платят глоба, всеки път когато някой от тях се появи с напудрена и направена коса, в определен период от време“.

Стилът на тази прическа бил наречен от приятелите на херцога „Бедфордската равнина“ като намигване към голяма блатиста местност във Фенс, собственост на семейството му, на която то скоро било направило дренаж (и съответно превърнало в равнина) и нарекло по същия начин. Името било и алюзия към в известна степен новаторските и реформаторски политически виждания на Франсис.

Прическата бързо станала популярна в приятелския кръг на херцога и дори повече – станала един вид символ на протест към новите данъци въобще, дори и сред обикновените хора. В резултат на това с времето перуките бавно и постепенно, но сигурно започнали да излизат от мода.

С новата модна дължина на косата хората започнали да експериментират като най-често я подстригвали по примери от класическото римско и гръцко изобразително изкуство. По-конкретно, мъжете се вдъхновявали от портретите на двама римски императори – Цезар и Тит – както и Брут, всеки от които носи косата си къса, решена в различни стилове.

Бюст на император Тит

Друга мъж с влиятелна прическа бил модната икона Бю Брумел, които освен, че популяризира първообраза на днешният мъжки костюм, често носил прическа тип Бедфорд като налагал косата си с восък, за да й придаде непокорен вид, който именно привличал симпатиите на околните. (Бю всъщност бил толкова вманиачен на тема мода, че по негови думи харчи еквивалента на 800 седмични надници на седмица за дрехи, а ботушите му са лъскани с шампанско.)

Фамозният Бю Брумел

Когато правителството отменя данъка през 1869, перуките вече са толкова демоде, че по-малко от 1000 човека продължавали да го плащат. Вече късият, по-икономичен и скромен вид на косата, започнат от Франсис Ръсел, е силно вклинен в модната осанка на английския джентълмен и от тогава нещата не са се променили много, дори въобще. Може би с изключение на хипстърския менбън.