Великите авантюристи – сър Уолтър Рали – човекът, който научи англичаните да пушат
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Втората поливна на XVI век е една от най-интригуващите епохи в историята на Англия. Време, в което малката периферна монархия поема пътя към световното величие. Всичко това се случва под вещото управление на кралица Елизабет I – втората дама, самостоятелно поела кормилото на островната монархия (след сестра й Кървавата Мери). Дворът на Елизабет е уникално място. В него си дават среща шпиони, бойци, авантюристи, еретици, философи, поети и музиканти. Понякога, всички тези епитети са част от портфолиото на един единствен човек. Ако трябва да се даде пример за един такъв човек, то това без всякакво съмнение е сър Уолтър Рали.
Снимка: By anonymous – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the „sweat of the brow“ doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6369962
Рожденната дата на Уолтър е забулена в мистерия и все още е предмет на дебати сред учените дали се появява на бял свят през 1552 или 1554 г. Знае се че е роден в Девъншър, син е на Уолтър Рали и Кейтрин Чампърноун – и двамата потомци на дребни благороднически родове. Тъй като това е четвърти брак на баща му и втори за майка му, Уолтър има доста полубратя, повечето от които заедно с него се издигат в двора на кралица Елизабет. Причината за това е тяхната леля лейди Кейтрин Ашли, която е гувернантка на кралицата.
Приключенската кариера на Уолтър започва рано. През 1569 г., (едва петнадесет или седемнадесет годишен), той заминава за Франция, където се включва в редиците на местните протестанти – хугенотите и се сражава срещу омразните му католици. Уолтър мрази католиците от съвсем малък – заради протестантската им вяра, цялото му семейство е подложено на гонения по времето на кралица Мери, а баща му се разминава на косъм с екзекуцията. До края на живота си, младият Уолтър остава непримирим враг на католическата църква и нейните последователи. Успоредно с пребиваването във Франция, Уолтър прави няколко опита за получаване на висше образование, включително и в Оксфорд, но му липсва търпение и всеки път се отказва.
Снимка: By John Everett Millais – Transferred from en.wikipedia to Commons by Mattis. Original uploader was Rednblu, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5990217
През 1579 г., Уолтър се завръща в Англия и веднага се включва в поредната анти католическа кампания. Този път враговете му са ирландците, които се вдигат на бунт и получават подкрепа от испански и италиански наемници, изпратени от големия враг на Елизабет – испанския крал Фелипе II. Уолтър, възползвайки се от богатият си опит във Франция, поема командването на собствен отряд се прочува след като превзема една испано-италианска позиция и безмилостно ликвидира целия й гарнизон. За заслугите си при потушаването на т.нар. Дезмъндски бунтове, Уолтър получава голямо имение, заедно с множество прилежащи земи, един град и няколко села. Въпреки това, до края на живота си така и не успява да убеди достатъчно колонисти от Англия да се заселят и да обработват земите, които са му предоставени от короната. Макар да прекарва доста време в Ирландия, опитвайки се да стопанисва земите си, Рали не е роден земевладелец и в крайна сметка продава именията си на графът на Корк – ход, който доста ядосва неговите наследници и роднини, които са се надявали да получат нещичко от владенията му.
През 1585 г., Уолтър Рали е посветен в рицарство от кралица Елизабет I, чийто фаворит става сред по-продължителния си престой в столицата през 1580-82г. Рали получава изгодни титли от нейно величество в своя роден Девъншър, както и патент за организиране на експедиция отвъд Океана в търсене на нови земи. Самият Рали не поема на експедицията но осигурява средствата както за нея, така и за следващата две години по-късно. Двете експедиции достигат до о. Роанок в Северна Америка, но и двете завършват трагично, а всички колонисти изчезват безследно, раждайки Легендата за изгубената колония – един от най-популярните митове в съвременната история на САЩ.
След като подпомага кралския флот по време на борбата с Великата армада (1588 г.), сър Уолтър продължава да се издига в дворцовото общество и е обявен за командир на гвардията на йомените, а заедно с този пост е член на Парламента, получавайки гласовете на хората от Корнуол, където също има имения. Поредицата от успехи и неговият постоянен нагон към приключения му изиграват лоша шега през 1592 г. Тогава той забременява една от придворните дами на кралицата и тайно се жени за нея. Ражда им се син, но детето умира от тежка болест (вероятно чума) няколко месеца по-късно. Ревнивата към своите фаворити Елизабет I научава за тайния брак и затваря младоженците в Тауър, от където Уолтър е за кратко освободен през 1593 г., за да организира разпределението на плячката от успешна експедиция срещу испанските съдове в Карибите.
Снимка: By Hieronymus Köler, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=268512
Година по-късно Уолтър е пуснат на свобода и попада на интересна находка – испанска хроника, разказваща за тайнствен златен град, разположен нейде в джунглите на Амазония – Ел Дорадо. Завладян от желанието да открие това място, Рали организира експедиция, която заминава за Южна Америка през 1595 г. Англичанинът обикаля крайбрежието на Гвиана и Венецуела и плава навътре по част от местните реки, сред които и Ориноко, но не попада на никакви съществени открития. Въпреки това, през 1596 г., той публикува своя книга, която разказва за подвизите му по време на експедицията, в която не спестява суперлативите и хиперболите за постигнатото от него и хората му.
През следващите седем години сър Уолтър Рали продължава да заема челни места в двора на кралицата, участва в превземането на испанския град Кадис (1596г.) и в разгрома на испанския флот в Ла Манша през 1597 г. По същото време става губернатор на остров Джърси в Ла Манша и той е отговорен за сериозното укрепяване на ключовия архипелаг (т.нар. Нормандски острови). Успоредно с това е постоянен член на Парламента – единственият в онази епоха, избиран от три различни графства. Късметът му изневерява отново през 1603 г.
Веднага след смъртта на Елизабет I, новият крал Джеймс I организира показен процес, чрез който да разчисти двора от верните на Тюдорите хора. Сред тях е и Уолтър Рали, който е осъден на смърт по обвинение за заговор срещу краля. Джеймс решава да се покаже великодушен и заменя смъртната присъда със затвор. Рали е изпратен в Тауър, където прекарва следващите тринадесет години. Това е и най-плодотворния период в писателската му кариера. Именно от затвора, той пише и издава соята „История на Света“, в която използвайки извори на шест различни езика, които владее, той се заема да разкаже историята на Античния свят, създавайки един от образците на историческата наука в онази епоха. Успоредно с това продължава да пише стихове и поеми.
Снимка: By John Taylor – Official gallery link, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5442977
Рали е освободен през 1616 г. и получава право да организира нова експедиция до Гвиана, в търсене на Ел Дорадо. Условието било да не се конфронтира с испанците, с които Джеймс наскоро бил подписал мирен договор. Флотът на Рали достигнал Ориноко, и се разделил на две групи. Едната, водена от дългогодишния му приятел Лорънс Кеймис, заедно с големият син на Рали – също Уолтър, атакувала испански пост по поречието на Ориноко. В последвалата битка малкият Уолтър бил убит, а Кеймис, който не могъл да измоли прошката на сър Рали се самоубил. При завръщането си в Англия, посланикът на Испания настоял смъртната присъда на Уолтър да бъде възстановена и изпълнена. Крал Джеймс се съгласил. Макар докато бил воден към Лондон тъмничарите му да му предоставили няколко възможности да избяга, Уолтър приел съдбата си, вероятно съкрушен от смъртта на своя син.
Сър Уолтър Рали бил екзекутиран чрез обезглавяване на 29 октомври, 1618 г. в Уестмистър. Последните му думи били „Хайде човече, удряй, хайде!“, а преди това, когато му показали брадвата, с която ще го екзекутират, заявил – „Страдам от треска и макар брадвата да е доста остро действащо лекарство, не може да се отрече, че тя избавя човека от всякакви болести“.
В килията му намират само едно ценно притежание, останало част от завета му – кесия с тютюн, с изписан на латински текст „Ти беше мой спътник и в най-ужасните моменти“. Всъщност, пушенето, което Рали превърнал в мода първо в Двора, а в последствие и сред простолюдието е причина за множество легенди, разказвани в Девъншър и Корнуол. Най-популярната е, че един ханджия, който не познавал тютюнопушенето, излял кофа с вода върху главата му, като видя дима, който се носел около нея от лулата, която използвал.
Освен въпросът с пушенето, още един мит, свързан с него, витае в съзнанието на англичаните. Според неколцина изследователи на британската литература, съществува вероятността сър Уолтър Рали да е реалният автор на Шекспировите произведения с оглед на огромната му обща култура и множеството езици, които владее, както и уменията му като автор. Въпреки това, тази теза се отхвърля от повечето съвременни изследователи на Шекспир и неговото творчество.
Тялото на сър Уолтър било погребано в църквата Св. Маргарет в Уестмистърското абатство. Двадесет и девет години по-късно, в гроба била положена и главата му, пазена до тогава от неговата съпруга. И до днес гробът му може да бъде посетен в абатството.
