Блюдото от парченца пъпеш, увити в прошуто, може да изглежда като просто още един от многото подаръци, които италианската кухня прави на света. Всъщност обаче с консумацията на този летен деликатес ние засвидетелстваме вярността си към медицинските теории на Гален.
Древноримският лекар, хирург и философ Гален
През Средновековието теорията на Елий Гален, наричан също и Гален от Пергам, за четирите телесни течности – кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз (флегма) – и балансът между тях не е най-новото откритие, а напротив – най-старото – и съответно това, което се практикува. Заради тази теория студените плодове били смятани за изключително опасни на масата. С приемането им, заради тяхната ниска температура и влажност, човек рискувал да понижи и своята собствена вътрешна температура, което да доведе до нарушаване на баланса между течностите му и до лошо храносмилане. Тогава се е смятало, че доброто здраве и оцеляването изисквали подходящо количество сухота и топлина, а приемането на пъпеш било като да хвърлиш мокра цепеница в огъня. Дори когато Пиетро Барбо, папа Павел II, умира през юли 1471, като причина за смъртта му се излага системно изстудяване на органите заради консумация на пъпеши.
По някаква причина обаче хората не искат да се лишават от плодовете, въпреки жарките съвети на докторите си. Така се създават най-различни методи, с които да се превъзмогнат фаталните качества на плодовете, някои от които са останали с нас и до днес, просто защото са много вкусни. Грозде или диня със сирене, круши с чаша вино или пък студен и влажен пъпеш със сухо, осолено месо.