Рицарят с бойната протеза

Гьоц фон Берлихинген (1480-1562), известен още като Гьоц Желязната ръка, е заработвал хляба си като рицар под наем. През 1504, когато е 24-годишен, по време на боя в Ландсхут гюле отнася долната част на дясната му ръка. Когато се възстановява, вместо да излезе в пенсия или да се захване с по-спокойна работа, Берлихинген наема австрийски ковач да му направи желязна протеза.

Резултатът не е просто квадратно парче желязо с 5 метални тръбички, а сложен апарат, който може да свива пръстите си и здраво, за да държат меч, и много леко, за да държат перо. С тази протеза Гьоц продължава да се бие още около 20 години в поне 15 конфликта. На всичкото отгоре умира на 82 години, което е невероятно дълъг живот за 14-16 век. В по-късните си години, когато вече не може да работи по специалността, написва автобиография.

Историята Берлихинген е окичена с легенди, а той често е представян като ярък и смел герой. Всъщност обаче Гьоц е безскрупулен наемник, който е готов да се бие за този този, който му плати най-много. Той е отвличал хора и е бил пират, за да преживява, когато времената са били мирни. Той е представен и като автор на някои вулгарни изрази в пиеса от 1773, базирана на живота му и написана от Йохан Волфганг фон Гьоте.

Днес протезата на рицаря е изложена в замъка Гоценбург в немския град Ягстхаузен, който е музей.