Блъди Мери – произходът на една бележита напитка

Като пето от шестте деца на Хенри VIII и Катерина Арагонска и единственото, което няма да умре още в детство, Мерия I Тюдор е определена за трона от съдбата още при рождението си през 1515. Когато обаче Хенри анулира брака си с Катерина и се жени за Ан Болейн, Мария е обявена за „незаконна“. След като полубрат й умира от туберкулоза на 15 години, започва заговор срещу нея, който цели да сложи племенницата на Хенри VIII – лейди Джейн Грей – на престола. Заради огромната обществена подкрепа Мария Тюдор все пак успява да стане кралица, а лейди Джейн е свалена само след 9 дни .

Мария I Тюдор

Краткото, 5-годишно царуване на Мария е пълно с насилие. Тя връща римокатолицизма в страната и започва активна кампания срещу протестантите – който не следва строгите й еретични закони, е наказван, разбира се, с изгаряне на клада. Общо 300 протестанта са убити по този начин по време на властването й, което произвежда и прякора „Bloody Mary“ (Блъди Мери – Кървавата Мария/Мери).

Въпреки че прозвището й е стряскащо, тя всъщност не проявява някаква извънредна кръвожадност в сравнение с останалите Величества от периода. Баща й, например, убива не стотици, а хиляди хиляди хора. Насилственото налагане на друга вяра в Англия не издържа теста на времето, за разлика от прозвището на Мария, и след като умира през 1558, държавата се връща към протестантството.

Няколко века по-късно…

Има две версии за произхода на коктейла „Блъди Мери“ като и двете имат статут на официални, зависи кого питате. И двете също така имат известни неясноти, но все пак са подкрепени с достатъчно доказателства, за да бъдат взети насериозно.

Harry’s New York Bar в Манхатън

Първата версия започва в един американски бар в Париж. Той отваря на Деня на благодарността през 1911 (празникът сменя датата си всяка година; през 1911 се пада на 30 ноември), казва се „New York Bar“, а негов собственик е експатът и жокей Тед Слоън. Мястото бързо набира популярност сред американските войници от Първата световна война. През 1923 Слоън го продава на шотландеца Хари Макълхон, който преди това е бил барман в хотел Plaza в Манхатън. След като го купува, той добавя своето име към името на бара. „Harry’s New York Bar“ е отворен и до днес.

Освен бележити личности като Рита Хейуърт, Ърнест Хемингуей и Хъмфри Богарт, барът се радва и на посетители руснаци, успели да избягат от Руската революция. Един от барманите, Фернанд Петио, разумно решава, че заради новата клиентела е добре да се направят коктейли с руска водка и след известни експерименти стига до комбинацията с доматен сок. Всички – руснаци, американци и французи – обожават новата алкохолно-зеленчукова смес.

Как се стига до името – за това, разбира се, има няколко легенди. Една от тях е, че Петио го кръщава на кралица Мария Тюдор като зла шега към разкъсаната по това време от война Европа. Друга е, че американският шоумен и чест посетител на бара, Рей Бартън, го кръщава на любимата си сервитьорка, Мери, от чикагския нощен клуб „Bucket of Blood“. Името на този клуб пък произлиза от мръсния, кървав парцал, с който служителите миели пода след мътна нощ на насилие в заведението.

В интервю за „Cleveland Press“ през януари 1972 Петио потвърждава, че именно клиент е предложил името „Блъди Мери“ – на вече споменатата сервитьорка от „Bucket of Blood“.

Човешката памет обаче често изневерява, а по време на интервюто Петио е на 72 години. Консервираният доматен сок, например, се появява през 20-те години на 20 век, а той твърди, че го използва за коктейла по-рано. Това, което знаем със сигурност, е че, когато се мести в Ню Йорк, Фернанд сервира произведението си под друго име – „Red Snapper“ (който още може да се поръча в бара „King Cole“, където работи тогава).

Най-ранният запис на рецептата за „Блъди Мери“ е от 1946 в книгата „Stork Club Bar Book“ на Луциус Бийб. Но тя не представя Петио като създател на коктейла, нито пък цитира неговата рецепта. Това ни води към втората версия за произхода на „Блъди Мери“.

Джордж Джесел

Тя разказва за Джордж Джесел – известен водевил, актьор, комик и водещ на церемонии, който твърди, че измисля коктейла през 1927. В биографията си „The World I Lived In“ от 1975 той пише:

„През 1927 живеех в Палм Бийч, където всяка година бях капитан на отбор по софтбол. След един мач, аз и човек на име Елиът Спърв, плейбой от Филаделфия, отидохме в La Maze’s, където нападнахме шампанското им. В 8 сутринта на другия ден все още бяхме накрак… Пробвахме всичко, за да излекуваме махмурлука си и да изтрезнеем. Тогава Чарли Бармана ми каза: „Ето, Джордж, пробвай с това“ и извади някаква прашна бутилка, каквато не бях виждал никога. „Наричат го водка. Имаме го от 6 години и никой никога не си е поръчвал.“ Погледнах бутилката, помирисах я – миришеше на развалени картофи. „Какво толкова имаме да губим? Дай малко сос Уорчестър, доматен сок и лимон, това ще убие миризмата“, изкомандвах на Чарли.“Опитахме всичко, момчета, може да опитаме и това“, казах и смесих съставките в голяма чаша. След няколко глътки започнахме да се чувстваме по-добре. В този момент влезе Мери Браун Уорбъртън – член на клона във Филаделфия на веригата магазини Wanamaker. Тя обичаше да е около хора от шоу бизнеса и явно беше будувала цяла нощ, защото още носеше вечерна бяла рокля. Дадох й да опита коктейла – без да иска тя разля малко от него върху бялата си рокля и ми каза на шега: „Вече можеш да ми викаш Кървавата Мери, Джордж!“ От този ден буламачът, който сътворих в La Maze’s, се нарича Блъди Мери.“

Снимка: The Hangout Seal Beach

Та коя история е вярна? Изглежда и в двете има известна истина, смесена с неяснота. Освен това – колко близо до класическата рецепта може да е един коктейл, за да се нарече „Блъди Мери“?

Видите ли, преди тези двама господа, Петио и Джесел, да популяризират „Блъди Мери“ в сегашния й вид, има безброй рецепти за силно подобни коктейли, но без алкохол. Например, в броя на „Hospital Gazette“ от 12 март 1892 пише за напитка, сервирана в клуб в Манхатън, която се приготвяла по следния начин:

„За тези, обладани от мисли за самоубийство, давам следната рецепта. Седем малки миди се слагат в шейкър, към тях се добавя щипка сол, три капки сос Табаско, три капки Мексикански чили сос и една лъжица лимонов сок. Към тази смес се слага хрян, сос от зелен пипер, африкански кетчуп, черен пипер и след това се сипва доматен сос догоре.“

…

Всеки случай, към момента няма никакви доказателства, че коктейлът е кръстен на кралица Мария I Тюдор – това е само предположение, което идва десетилетия след коктейла. Друга популярна, но със сигурност грешна теория, е че името произлиза от персонаж на филма „South Pacific“. Теорията добива популярност, защото филмът излиза през 1958, когато и „Блъди Мери“ става известно, но, разбира се, името на коктейла се появява много преди филма.