Помненето, когато никой не е могъл да пише

Мнемониката е система, която ни помага да запомним големи количества информация така, че да можем да ги ползваме по-късно (думата произлиза от Мнемозина – гръцката богиня на паметта). Тя включва, например, оригинално съкращение, което да ни помогне да се сетим за цяла поредица от обекти.

Най-популярната мнемонична техника е така нареченият дворец на паметта – сложен и често много красив начин да запазваме факти в „стаите“ на мозъка си.

Симонид от Кеос

Човекът, които се смята за изобретател на тази техника, е древният гръцки поет Симонид от Кеос. Някъде през 5 век пр. Хр. невероятната способност на Симонид да помни огромни количества информация се проявява при един нещастен случай. След като рецитира своя поема на банкет, сградата, в която е събитието, се срутва (съвпадение). Според легендата телата били толкова обезобразени, че никой не могъл да бъде разпознат. Въпреки това Симонид успял да си спомни точно къде се намирал всеки от гостите и с какви дрехи е бил облечен като така всички трупове били идентифицирани и съответно предадени на правилните им опечалени роднини за достойно погребение.

От този случай Симонид успял да развие система със „ментални снимки“, които след време да преглежда и така да си спомня информация с точност и в детайли. Във времена, когато хартията и перото още не били подръка на всеки, поетът успявал да съхрани това, което вижда, и би му потрябвало по-късно. Тази система била наречена „memoria loci“ (буквално, „локации на паметта“) или „дворци на паметта“.

Шерлок Хоумс е един от най-известните практици на тази техника

За изграждането на такъв дворец, необходими са ни места и изображения. Тези места трябва да са ни добре познати – домът ни, библиотека, училище, заведение или каквото и да е. Може да е силно орнаментирано или напротив – просто празна стая. Изображенията пък са репрезентация на това, което искаме да запомним. Ако искаме да запомним нещо конкретно като дърво или животно, можем просто да си представим това дърво или животно. Ако обаче искаме да запомним нещо по-абстрактно, трябва да си представим символ на тази абстрактност. Например, образа на майка ни може да представлява както нея самата, така и самата идея за майчинство или за природа, или за женското начало… Стилизирано изображение на звездичка може да представлява цялата слънчева система и така нататък. Идеята прилича на своеобразна система за писане – веднъж щом научим азбуката, вече можем да използвате знаците й, за да записваме информация.

Разбира се, когато мястото ни се препълни или просто е интуитивно по-логично да имаме ново място за друг тип информация, можем съвсем спокойно да създадем ново място, нова „стая“. Можем да създаваме колкото си места искаме. Те е просто празно платно, върху което да рисуваме картините си, и колкото по-детайлни са те, толкова по-добре.

Симонид, както и Шерлок Хоумс, използват тази система за запомняне на много по-сложни концепции, но за да придобиете по-ясна представа как работи, ще дадем един класически пример. Да речем, че трябва да запомните името на човек и рождената му дата – Иван Георгиев, 17 март:

Влизате в двореца си – влизането трябва да става по един и същ начин винаги – отивате в стаята, в която държите имена и дата (или както сте си го направили в това отношение). Стените на тази стая са разделени на 30 квадрата, по един за всяка буква от азбуката. Когато влезете в нея, обърнете се към тази стена и отидете на буквата И. В това квадратче сложете снимка на Иван, които чете „Под игото“. Вгледайте се добре в снимката, представете си лицето му възможно най-детайлно, както и това, че чете точно тази книга. Така по-късно ще можете да се върнете обратно в тази стая, да застанете пред същата стена и да си представите човека, а „Под игото“ ще ви помогне да се сетите, че се казва Иван – като автора й Иван Вазов. Някаква подобна асоциация може да се направи и с фамилията, ако ви трябва. С датата е същото – асоциация за цифрата и асоциация за месеца.

Тайната е в повторението. Ако си представите Иван само веднъж, може и да го запомните за известно време, но в крайна сметка ще го забравите. Затова всеки път, когато влизате в първо в двореца си, а след това и в някоя от стаите му, трябва да си представяте всички картини, които вече сте сложили там, и това да се случва често. С изграждане на този навик, съвсем скоро ще ви стане съвсем лесно.

…

Днес няма много хора с подобни дворци, защото нямаме, разбира се, и много необходимост от тях. Но в древността, когато хората масово не са били образовани, а и материалите за записване не са били достъпни, запомнянето е било ключова способност. Гръцките философи като Аристотел и Платон са вярвали, че е тренирането на паметта е толкова важно колкото и тренирането на тялото. Паметта е била и значителна част от реториката – изкуството на доброто говорене и писане.

Римляните, както правят с всички гръцки идеи, взимат и двореца на паметта. Великият държавник и философ Цицерон пише за Симонид и техниката му в „De Oratore“ (от около 55 пр. Хр.) като казва, че с „изкуството на запомнянето“ човек може да абсорбира тонове знание, голяма чат от което просто си седи там, докато не бъде извикано чрез „медитация на очите“. Друга древна книга, „Ad Herenium“ (от приблизително 85 пр. Хр.) ни казва, че ярките образи помагат за запаметяване и ни насърчава да си представим например хората в лилави дрехи или с големи диамантени корони. Също така пише, че „може да ги обезобразим като си ги представим окапани с кръв или нацапани с кал или боя.“

Повечето учени и учители в Европа през средновековието (400 – 1500) са били християнски монаси и свещеници. В опит да „съживят“ Библията, те често използвали дворци на паметта – някои разказват как са си представяли техни близки или познати в сцени от Новия или Стария завет, за да могат да преживеят в емоционален аспект същото като светиите или ангелите, или учениците на Исус, или самия Исус. Някои дори рисуват картините, които си представят в своя дворец. Това са едни от първите произведения на изкуството, които дават на Исус някакъв физически облик, които не е символен.

Джордано Бруно

През Ренесанса (1300 – 1700) дворците на паметта са се използвали в окултни ритуали. Италианският монах Джордано Бруно (1548 – 1600) създава много сложни дворци, за които твърди, че се свързват със силите на космоса. Той използва 12-те зодиакални знака като основа, той прави „колела на паметта“ като всяка списа съдържа огромно количество езотерична информация, базирана на древни учения. Като се осланя на тези колела, Бруно твърди, че може да обуздае силите на вселената, включително на планетите, на звездите, на вятъра, на водата и дори на всички велики хора от миналото, чиито идеи вече са част от вселената. Целта му е не само да развие способностите си в магическото, а и да се доближи до Бог, като бъде като него – всезнаещ и всеможещ. Не е изненадващо, че подобни намерения се счели за богохулни от Католическата църква. През 1600 Джордано Бруно е осъден за ерес и изгорен на клада.