Защо плачем?

Ако някога сте гледали „The Notebook“, знаете за буцата в гърлото, която този филм образува у повечето хора. Докато се опитваме да не заплачем като малка госпожица, може да сме се замисляли какво пък е това нещо в гърлото ни и защо се появява. И в този ред на мисли – защо въобще плачем, когато сме тъжни?

Има само две автономни нервни системи в човешкото тяло – симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Симпатиковата отговаря за поставянето на тялото ни в състояние на физиологична бдителност, а парасимпатиковата – за възстановяването му. Когато се чувстваме тъжни или пък сме в някакво друго стресово състояние, тялото ни стимулира симпатиковата нервна система като това ангажира хипоталамуса, хипофизната жлеза и надбъбречните жлези (оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези). В кръвта ни се отделят хормони, които увеличават пулса, кръвното налягане и метаболизма ни. Количеството кислород, което поемаме, се увеличава, за да продължим да чувстваме възбудата.

Тялото отговаря на симпатиковия порив като отваря ларинкса, за да увеличи въздухопотока. Същевременно, когато ние се опитаме да преглътнем или да задържим дъха си, за да не хлипаме, заповядваме съзнателно на мускулите, които несъзнателно са отворили ларинкса, да го затворят. Този нервен конфликт създава усещането за топка в гърлото ни.

Що се отнася до плакането, и по-точно сълзите, в отговор на емоционален стимул, това е много по-сложен въпрос.

Ще започнем с това, че сълзите се произвеждат от жлезите от външната страна на окото. В зависимост от вида на стимула, те могат да направят три различни вида сълзи. Базалните са просто за да овлажняват очите. Те се отделят всеки път, когато мигнем, и така поддържат очите ни чисти и лубрикирани.

Вторият тип са рефлексните. Те се пускат заради някакъв дразнител – като, например, когато режем лук. Тези два вида сълзи са направени горе-долу от едно и също – вода, сол, калий, липиди и антибактериален лизозим.

Емоционалните сълзи са нещо съвсем различно. Изглежда няма някакъв консенсус между учените защо точно се появяват. Съставът им обаче ни дава някаква представа за произхода им. Те съдържат, например, хормонът адренокортикотропен (АКТХ), както и пролактин, 20-25% повече протеини и 30 пъти повече манган от другите сълзи.

АКТХ е хормон, който се отделя от оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези по команда на симпатиковата нервна система. Пролактинът също се покачва по време на стрес. Манганът регулира настроението като хората с депресия обикновено имат по-високи количества манган в кръвта. Емоционалните сълзи съдържат и енкефалин – опиат, който има същите болкоуспокояващи свойства като морфина.

От една страна, плаченето в резултат на негативна стимулация на симпатиковата нервна система има еволюционни ползи и те са да се сигнализира на останалите за помощ. Или да се изрази симпатия, като например с персонажа на Джеймс Гарнър, Ноа, който по молба на децата си отива да види умиращата си съпруга, която обаче не успява да го познае и въобще не разпознава дори, че е там. Ако това е истинската причина да плачем, тогава наличието на хормона и на пролактин са напълно оправдани. Жените имат по-високи нива на пролактин в телата си, което може да е причината да плачат средно 5 пъти повече от мъжете.

Друга теория е че плачем заради лечебните свойства на плакането. Първо, както казахме вече, в сълзите има енкефалин, който повдига настроението ни. Второ, множество изследвания показват успокояващия ефект на плача, което предполага, че то е несъзнателен метод телата ни да се освободят от стреса и да се успокоят от напрежението. Тази теория се подсилва и от факта, че когато деактивираме симпатиковата система, човек плаче повече. Ако направим същото с парасимпатиковата система, човек ще плаче по-малко. От това можем да заключим, че не е стресовият момент, които задейства сълзите, а необходимостта от успокоение след този момент.