Съветският Супермен: Червения син
Някога чудили ли сте се какво щеше да стане, ако Супермен беше комунист? Разбира се, че сте – всички сме…
Е, днес ще получим отговор на този дълбок и ангажиращ въпрос. Той ще дойде от комикса „Superman: Red Son“, дело на известния автор и член на Орденът на Британската империя, Марк Милър.
Комиксът е в мини серия от 3 броя, публикувани от DC Comics през 2003 и е истински шедьовър. За него Милър измисля уникална и оригинална концепция, която по негови думи: „Вместо в Канзас, реших да видя какво ще стане, ако ракетата на Супермен се беше разбила на някоя нива в Съветския съюз. Вместо да работи за Daily Planet, той ще е репортер на вестник Правда. Абсолютно обратното на оригинала – в САЩ, където Джорджия и Луизиана искат независимост, има танкове по улиците. В комикса ще включа и други герои на DC като Батман и Зеления фенер, които ще видите в нова светлина.“
Какво вдъхновява Милър за новия комикс? „Червеният син е идея, която ми се върти из главата, откакто прочетох Superman #300, когато бях на 6. В този брой имаше история за това как ракетата на Супермен се приземява на неутрална територия между САЩ и СССР и двете държави се надпреварват коя да вземе бебето. Израстнах малко след Студената война и затова идеята какво би могло да стане, ако комунистите първи се доберат до него, ми изглеждаше много вълнуваща. Като порастнах малко, нещата започнаха да ми се изясняват. За първи път предложих историята на DC, когато бях на 13, мисля – тогава, разбира се, не беше доразвита и рисунките ми не бяха много успешни.“
С времето и много усилена работа Милър натрупва опит, който му позволява, след 10 години в бранша, най-накрая да публикува „Superman: Red Son“.
„Ние, обикновените хора, може и да нямаме твоята невероятна сила или рентгеновото ти зрение, Супермен, но никога не подценявай силата на човешкия ум. Ние носим най-опасното оръжие на света в тези наши дебели, малки черепи.“
Авторът не страни (много) от оригиналната история на героя – вместо в Канзас ракетата на Супермен се разбива в Украйна. Той е отгледан като горд съветски граждани, възпитан да обича и служи на комунистическите принципи на Съюза, но все пак остава съпричастен, честен, смел и безстрашен супергерой, който обича човечеството повече от всичко. Той все още използва силите си, за да помага, а любимото му хоби си остава спасяването на животи.
Освен приликите, има и значителни разлики, които не могат да останат незабележими. Например, той не е журналисът, който знаем. Вместо това става офицер на висока позиция в Червената армия. Също така идентичността му не е тайна само за него – тя е известна на и се пази от цялото правителство. Знакът на гърдите на костюма му не е с типичното „S“ – вместо него има логото на комунизма – сърп и чук. Той не се сражава за „истината, справедливостта и Америка“, а е „шампион на обикновения работник, който се бие в никога не спиращата битка за Сталин, социализма и международно развитие на Варшавския договор“.
Разбира се, в един момент Супермен става безспорния лидер на Съветския съюз и след това на света.
Другата голяма разлика е Луис Лутър – да, става въпрос за Луис Лейн, която обаче е женена за Лекс Лутър, който си остава безскрупулен гении и враг номер 1 на Супермен.
Краят на историята е епичен. Ако искате да прочетете комиска, не продължавайте надолу защото очевидно следват спойлъри.
В крайна сметка Супермен разбира, че световното господство, за което се бори, е грешка и се опитва да я поправи, но е нападнат от човек, който смята за свой съюзник. Този злодей бива победен от Лутър. През това време Супермен взима кораба на въпросния злодей, който се задвижва от черни дупки, които са пред колапс, и го закарва в космоса, за да спаси света. След като те колабират на безопасно разстояние, нашият герой е привидно мъртъв.
Лутър развива мощта на САЩ и планетата живее в мир. Заради напредъка на медицината той живее много векове. Когато умира обаче, Супермен, вече в по-ежедневно облекло като Кларк Кент, се появява на погребението му.
И сега гранд финалът! Милиарди години напред в бъдещето планетата Земя е напът да бъде изгорена от Слънцето, което е във фаза на червен гигант. Тогва един от потомците на Лекс Лутор, Жор-Л, слага сина си в ракета и го изстрелва, за да го спаси. След дълго пътешествие, синът му, Кал-Л, пада с ракетата си в Укайна през 1938.
