Кралските бебета на Великобритания: история и традиции

Едва ли има някой у нас, който да не е наясно с най-обсъжданото събитие във Великобритания този месец. Не, не е Брекзит. А раждането на първото бебе на принц Хари и Меган Маркъл – Арчи Харисън Моунтбатън-Уиндзор. И ако в България на това се гледа като на поредното светско събитие зад граница, то не така стоят нещата в родината на Арчи.

Там той е продължение на една традиция с национално значение. Независимо дали са преки наследници на престола или не, кралските бебета са обгърнати в богата поредица от обичаи. Тези обичаи обаче, днес изглеждат по съвсем различен начин, отколкото например при раждането на прабабата на Арчи, кралица Елизабет II.

Ето как еволюира традицията съпровождала раждането на бебета в кралския двор на Великобритания през вековете.

Къде се ражда кралското бебе?

През по-голямата част от историята на Великобритания, новородените кралски особи се появяват на бял свят у дома си, тоест в дворец или резиденция.

Кралица Виктория е родена в трапезарията на двореца Кенсингтън през 1819 г., тъй като стълбището, свързващо тази стая с кухнята е било много удобно за достъп до санитарните материали, например гореща вода. Сестрата на кралица Елизабет II, принцеса Маргарет нарушава традицията и става първото кралско бебе, родено в Шотландия от 1600 година. Тя е родена в замъка Гламис през 1930 г. Кралица Елизабет пък е родена през 1926 г. в дома на баба си и дядо си по майчина линия, херцогът и херцогинята на Стратмор. Принц Чарлз е роден в Бъкингамския дворец през 1948 г. Неговият син, принц Уилям е първият пряк наследник на трона, роден в болница. Две години по-късно брат му Хари също е роден в болница. Традицията се продължава и от съпругите на Уилям и Хари, които родиха децата си в болници.

Независимо от локацията, подготовката за раждането в миналото е започвала доста преди самото събитие. Още от времето на Тюдорите, майката е освобождавана от всякакви публични ангажименти в седмиците преди раждането. Причината за това е била да й се спестят задължителните за публични показвания дрехи, които са причинявали големи неудобства. Според историците, месец преди раждането жените са се откъсвали от света около тях. Бабата на Хенри VII например, Маргарет Бофорт искала стаята, в която ще роди, да бъде запазено място само за жени, осветявана само от свещи, само с един прозорец, а стените да са покрити с гоблени показващи щастливи сцени. Първото дете, родено под този режим, е по-големият брат на Хенри VIII, Артър Тюдор.

Кой асистира на раждането?

Няколко века по-рано стаята на родилката е била територия само за жени. След XVII век обаче, акушерките са започвали да работят съвместно с доктори. През XVIII век дори има смяна. Трудът на докторите почти изцяло измества този на акушерките. Иронията е там, че в един момент става опасно кралска особа да ражда. Това е така защото лекарите от онова време не са по-компетентни в израждането на бебета от акушерките. Точно обратното – дори да могат да оперират, нищо не може да замени усилията на акушерките. Въпреки това се смята за „неприемливо“ от социална гледна точка, обикновена акушерка да асистира по време на раждане. Затова се избират доктори, които са по-високо в социалната стълбица. През 1817 г. обаче, братовчедката на кралица Виктория, принцеса Шарлот умира след като ражда мъртво дете. Лекарят тогава отказва да използва форцепс по време на раждането и това е фатално за родилката, която умира часове след раждането.

Кралица Виктория обаче въвежда една важна промяна. Когато ражда (през 1850 г.) осмото от деветте си деца, принц Леополд, тя нарежда на лекаря си Джон Сноу да използва хлороформ за упойка. По това време все още е прието, че жената трябва да страда по време на раждане, както е писано в Библията. Резултатът след решението на кралица Виктория е поредният й принос към модернизирането на Великобритания.

Кой може да присъства на раждането?

Всеобщо приет факт е, че раждането е лично събитие. Но преди няколкостотин години едно „закрито“ раждане довежда до криза с огромни геополитически последици. Мари Моденска, съпруга на крал Джеймс II, ражда дете, което умира. Родителите решават да вмъкнат в стаята друго новородено, скрито в тиган за затопляне на легло. Тази лъжа, част от огромна дезинформационна кампания, води до известната революция от 1688 година.

След нея се установява правилото по време на раждането да присъстват няколко правителствени представители. Едно от изключенията отново е кралица Виктория, която е допускала само отбрана група хора, когато ражда. Отбраните хора всъщност са съпругът й, принц Алберт, лекарят и придворните й дами. Представителите на властта е трябвало да чакат в съседната стая, на отворени врати. Тази традиция съществува чак до раждането на принц Чарлз през 1958 г.

Присъствието на бащата няма задължителен характер. Когато се ражда принц Чарлз, принц Филип играе футбол, тъй като по това време обичаят не е бащите да присъстват. Днес обаче няма нищо нередно във факта, че принц Хари е присъствал в стаята, когато херцогинята на Съсекс е раждала.

И преди, и сега обаче, има една традиция, която не се е променила: кралското бебе е събитие от обществено значение, което не се влияе от желанията на родителите.

Както казва един британски кралски историк: „Член на кралското семейство, в исторически план, не е индивидуална личност, а обществена собственост. Всякаква идея за лично пространство изхвърча през прозореца.“