Изпращали ли са мафиотите някого да „спи с рибите“

Име един всеизвестен троп за мафиотите, особено американските, и той е, че те са специалисти в отърваването от разни умници, шпиони и доносници. Палитрата с методи в тази посока е най-разнообразна, но най-популярният от тях несъмнено е да ги пратят „да спят с рибите в бетонни обувки“. Поне според филмите… Как стоят обаче нещата в реалността? Имало ли е някога някой мафиот, известен с този почерк? Няма клак да няма, нали… Или?

Постер на филма „Lady in Cement“, 1968

Преди да започнем с уточнението, че „обувките“ могат да са както бетонени, така и циментови. „Циментови обувки“ обаче е погрешно или по-скоро неточно название, защото циментът е съставка на бетона. Бетонът от своя страна е смес от различни материали като пясък и чакъл в комбинация с някакъв вид цимент, плюс вода.

Така. След това уточнение идва ред да обърнем внимание на логистика при такова сенчесто начинание. За изпълнението му е нужно краката на жертвата да се потопят в две кофи (или една) с бетон и след това да се изчака няколко доста дълго, докато той изсъхне и стегне и да не се разреди от водата в езерото/реката/морето/океана или където сме си избрали да го пратим да спи. Мафията очевидно би предпочела бързосъхнещ материал, но той също отнема известно време докато хване. Това е значителен проблем.

Като превантивна мярка (да не би жертвата да се измъкне от обувките и да успее да изплува) в някои случай човекът е поставян в допълнителен варел, който също е запълван с бетон. Както сами виждате, има много по-лесни и ефективни начини да убиеш някого.

Не е известен нито един случай на прилагане на този метод от мафията.

Поне до май 2016, когато е документиран първият случай на „бетонови обувки“. Той е на Питър Мартинес, гангстер от Бруклин, на 28 години, по-известен като Пити Крак. Когато тялото му се появява на плаж в Манхатън, главата му е обвита в тиксо, а краката му до пищялите са потопени в кофа с бетон. Клетникът изплува заради въздух в бетона, защото не е изчакано достатъчно време да изсъхне…

Аналогично, но не съвсем по същия метод, през 1941 тялото на рекетьора от Филаделфия Джони Гудман е намерено от рибари в река в Ню Джърси с 20-килограмов бетонен блок около врата. На 24 август 1964 Ърнест Руполо, на 52, убиец, който дава сведения за известния гангстер Вито Геновезе, изплува на Ямайския залив в Ню Йорк не в бетонни обувки, но с бетонни блокчета, вързани за краката му.

Питър Мартинес

Не само мафията, но убийците като цяло ползват бетонените обувки (в редки случаи), по-скоро за да се отърват от трупа на вече мъртъв човек, отколкото да го убият.

Ако ще убиваме някого така, трябва да имаме предвид, че първо човекът, който и без това най-вероятно е тежичък, ще стане още по-тежък. След това този още по-тежък, а и вече доста шумен и буен човек трябва да се транспортира. Просто е много излишна работа. Вместо това първо се извършвало убийството и после трупът се хвърлял във водата, вързан за нещо тежко, може и да не е бетон.

В случая на Питър Мартинес, според доктор Барбара Сампсън, той умира от задушаване заради тиксото около главата му. Най-вероятно това е станало часове преди да се отърват от тялото му, тъй като според разследващите Мартинес не се е съпротивлявал, когато краката му са сложени в кофата с материал и той е изсъхвал.

Тогава щом няма доказателства за убийство чрез този метод, откъде идва представата ни, че мафията праща неудобните да спят при рибите.

За първи път за такова убийство се споменава в статия на Асошиейтед Прес от 3 юни 1935 година като в нея се разказва за изчезването на контрабандиста Дани Уалш. Обстоятелствата около внезапната му липса през 1933 са обвити в мистерия, но в криминалния свят се твърди, според статията, че „е поставен в съд с цимент, докато не се втвърди, а след това е хвърлен жив в морето“. Въпреки изчерпателното разследвание нито полицията, нито някои от многото им доносници не успява да докажат това твърдение или дори да намерят тялото на господин Уалш.

Именно след тази статия, методът набира популярност и често се споменава в обществото при разговори около похищенията на мафията.

В крайна сметка, въпреки че това изглежда като честа и съвсем естествена практика (заради развлекателния бизнес) и че мафията действително е отправяла подобни заплахи, за сега няма известен случай (дори информация от полицията), в който човек да е бил убит чрез подобен метод. Основно заради ярката непрактичност на бетонените обувки и заради това, че дори едно тяло да бъде привързано към тежест, то пак може да изплува на повърхността. Затова и органите на реда смятат тази практика за мит (въпреки известните изключения).

Мафиотите все пак са пращали хора „да спят с рибите“, но не са си правили труда да ги убиват по този начин, а просто са се отървавали от трупа.