Баловете, в които не участват принцеси, а само Кралици

Ако сте любители на риалитита, които не целят единствено да отличават певческите таланти на пубертети или да разменят местата на софийски „Мис Силикони“ и труженички в селскостопански свинеферми, най-вероятно имате представа кои са Шерън Нийдълс, Саша Велур, Бианка дел Рио, Адор Делано, Акуария…

Забележителни, оригинални, ексцентрични, суперзвездни драг кралици. Благодарение на участието си в шоуто Ru Paul’s Drag Race, всички тези трансджендър момчета и мъже, започнали кариерата си в малки или големи гей клубове в Далас, Филаделфия и Ню Йорк, успяват да превърнат преувеличената си женска визия в доходоносен и лесноразпонзаваем лейбъл.

Във всеки епизод на шоуто, което е в ефир вече 11 сезона, на участниците се възлагат мини задачи и основни изпитания, в които от тях се изисква да дадат максималното от себе си както като стейдж пърформъри, така и като дизайнери на собствения си външен вид. Водещ на тези “кралски надпревари” е 58-годишният Андре Чарлс, по-известен със сценичния си псевдоним Ру Пол – мъжът, превърнал женското си алтер-его в един от най-иконичните образи на развлекателната индустрия за всички времена.

Ру Пол задава темата на всяко от модните дефилета, които са част от изпитанията, и в това отношение шоуто продължава една традиция, имаща своето начало през 80-те години на миналия век.

Става въпрос за иконичните drag balls, или драг балове. Събития с дългогодишна история, започнали като субкултура и в последствие довели до радикална промяна в световните поп културата и клубна сцена.

Миналата година новият сериал на FX Posе, “реанимира” тази традиция и успя да я превърне в голям хит, разкривайки какво се случва както на сцената, така и зад кулисите на тези балове. Действието се развива в Ню Йорк през 80-те години на 20-и век и се върти около живота на няколко транссексуални сценични артисти, които като всеки друг, мечтаят за любов, признание и успех.

Въпреки, че героите в сериала са измислени, прототипите им са напълно реални и са изкопирани едно към едно от участниците в нюйоркските балове през 80-те.

Какво, как, кога и останалото важно за драг баловете накратко.

Всъщност този тип гей съревнования започват да се случват още през 20-те години на миналия век в черния Харлем. Периодът е известен като “Харлемския Ренесанс”. По онова време пищните конкурси, в които гейове демонстрирали с артистична нахаканост екстравагантни костюми, прически и грим, се провеждали само на Хелоуин и Нова година и привличали изключително елитна публика.

Появата на баловете във вида, в който ги познаваме, не е породена от щастливи събития. Харлемските балове били организирани от бели хомосексуални мъже, които често пренебрегвали или пък с неохота давали поле за изява на чернокожи или латиноамерикански участници. Тази открита сегрегация логично довела до формирането на отделна чернокожа гей субкултура, която започнала да организира свои балове в началото на 60-те.

Идеята е проста: за няколко часа всеки да бъде който и когото си поиска за определено време. Жена, бизнесмен, културист… всичко, в зависимост от категорията.

Няма как да изкараме изпита си по “ЛГБТ за напреднали” с отличен, ако не сме запознати с организационната схема, залегнала в основата на балната култура. Последната обикновено се асоциира с т.нар. “домове” – алтернативни семейни структури, всяка от които има свой “лейбъл”: Домът на Екстраваганца, Домът на ЛаБейжа (предшественикът на всички домове, основан през 1972 г.), Домът на Еванджелиста и т.н.

Във всяко едно от тези домакинства водещата фигура е тази на “майката”. Тя осигурява безопасно пространство, морална и често дори финансова подкрепа на своите “деца”, помага им да приготвят костюмите и грима си за баловете и не на последно място ги учи как да оцеляват в един враждебен към себеподобните им свят.

“Децата” са транссексуални и/или хомосексуални младежи предимно от латиноамерикански и афроамерикански произход, от които се очаква лоялност както към “майката”, така и към името на “домът”. Когато участват в балове, всяко от “децата” се изявява именно под този лейбъл и печели трофеи и признание за себе си, но и за съответния дом.

Домовете започват да се появяват през 70-те години, а през следващото десетилетие вече са се превърнали в институция, с която всеки в гей общността се съобразява.

Както е показано още в първия епизод на Pose, участниците в баловете се състезават в различни категории. Някои от най-популярните категории са “Кралски особи” и “Автентичност”. При последната участникът се оценява въз основа на това доколко е успял да постигне най-голяма степен на реалност, преобразявайки се в конкретно зададен образ, най-често от женски пол. Например, ако ти кажат, че категорията е “Автентична русалка”, целта е да бъдеш толкова правдоподобна Ариел, че да повярват, че рибешката ти опашка е истинска. Поантата на всеки бал, както може да се очаква, е модната категория. Мадона във видеото на Vogue, хореография, ръце, сексапил, провокация: това се очаква от участниците да покажат на сцената.

Картината и мястото на драг баловете в масовата култура се променя драстично през 1990 г., благодарение на две събития. На 27 март светът чува най-новата песен на Мадона, наречена Vogue. За първи път поп певец от този ранг прави песен, която е изцяло вдъхновена от драг културата. Не само че текстът е универсалният гей химн, който резонира с цялата ЛГБТ общност, а и популярният едноименен танц е представен за първи път на толкова широка категория. Музиката, бийтът и самата Мадона, която по това време е в апогея си, правят така че милиони фенове по света да обърнат внимание на драг баловете. Другото събитие е документалният филм Paris is Burning на Джени Ливингстън, който е като настолна „книга“ за всеки с интерес към драг баловете. Документалният филм надниква зад кулисите на баловете и от въпреки атаките към него, мнозина зрители вече знаят какво е драг бал. И това започва да се харесва.

А днес вече балната култура и изкуството на драг пърформанса далеч не са маргинални социални феномени. Благодарение най-вече на безценния пиар, който получиха от шоуто на Ру Пол и сериала Pose, тази култура набира все по-голяма популярност. И не бих казала, че това се случва, защото тя е епитом на скандала и вулгарността – характеристики, до които съвременният шоубизнес все по-често прибягва, когато иска да изтласка нещо или някого в светлината на прожекторите. Причината е другаде.

Драг културата като цяло е модификация на играта, на вътрешната нужда на човека да бъде Homo ludens (бел. ред. Играещ човек), на желанието му да бъде не такъв, какъвто другите го виждат, а такъв, какъвто вътрешно се чувства. Защото играещият човек е смел, свободен и… ами просто забавен. А ето и трейлър на вечния и актуален и днес Paris Is Burning.