Когато си сложим добрите стари удобни маратонки “за обикаляне по туристически обекти” и щурмуваме Пратера, Лувъра и Ермитажа, едва ли се замисляме, правейки си селфи пред някой световен шедьовър, че това не са само благо усмихващи се жени, прегърнали бебета и хермелини, нито пък скучни натюрморти с мъртви птици и полуизгнили дюли.
С всяка мазка на четката художникът не просто създава непреходна красота, той разказва една история. Ето невероятните истории на шест от най-известните картини в света.
Кървавият “Вик” на Мунк
Това е може би най-разпознаваемото произведение на изкуството от епохата на експресионизма, а лицето от платното се е превърнало в иконичен символен образ за екзистенциалния страх на модерния човек. Показателен за световната популярност на картината е фактът, че на два пъти е била обект на кражба – през 1994 г. и през 2004 г. За щастие и двата неуспешни. Понастоящем “Викът” може да се види в музея на Едвард Мунк в Осло.
Историята за раждането на идеята за картината е също толкова покъртителна, колкото и разтегленото в ужасна гримаса безполово лице на фона на плувналото в апокалиптични огнени цветове небе. Ето какво пише художникът в дневника си на датата 22 януари 1892 г. “Една вечер излязох да се разходя. Изведнъж се почувствах уморен и ми стана зле. Спрях и се загледах към фиорда, простиращ се пред мен – слънцето залязваше, а облаците бяха обагрени в червено. Усетих как един вик прерязва пейзажа. Дори ми се стори, че го чух. Викът. Нарисувах картината в цветовете на кръвта. А цветовете крещяха.”
През 2012 г. една от четирите версии на платното, нарисувана с пастел, е продадена от аукционата къща “Сотбис” на финансиста Леон Бланк за зашеметяващите 119 922 600 долара, което я прави най-скъпоструващата картина в историята на изобразителното изкуство.
Няма нищо готическо в “Американската готика”
Нарисувана през 1933 г., картината с маслени бои на Грант Ууд е едно от най-известните произведения на американското изкуство и с времето се е превърнала в любим пародиен обект на поп културата. На картината са изобразени суховат, възрастен мъж с очила с телени рамки и вила в ръка и застанала до него по-млада жена на фона на типична къща за Южна Айова от онова време. Именно нео-готическият стил на постройката инспирира Ууд да кръсти произведението си по този начин. Обаче много критици и лаици твърдят, че смразяващото и крайно мистично готическо излъчване на картината идва от израженията на лицата на мъжа и жената. Кои са тези хора и каква тъмна тайна се крие зад привидно отпуснатите им, безизразни лица? Всъщност моделите са зъболекарят на Ууд и сестрата на художника. Последният ги моли да му позират като фермер и неговата дъщеря и те казват “Ами добре.” Толкова за стряскащата готика…
Доктор Гаше надминавал по лудост Ван Гог
Историята зад “Портрет на доктор Гаше” (нарисувана два месеца преди смъртта на художника през 1890 г.) започва с един загрижен брат, Тео, който се опитва да намери сносен дом за Винсент след изписването му от психиатричния санаториум в Сен Реми, където престоява цяла година. Така Тео разбира за д-р Гаше, известен с това, че работи предимно с творци. Отначало Винсент не е във възторг от доктора и пише на брат си: “Мисля, че изобщо не трябва да разчитаме на този Гаше. Човекът е по-ненормален и от мен, а когато един слепец води друг слепец, в крайна сметка и двамата се озовават в канавката, нали така?” С времето обаче художникът се привързва към доктора и само два дни след като изпраща първото писмо, пише второ на Тео, в което казва, че е намерил истински приятел в лицето на д-р Гаше. “Направо като братя сме – толкова си приличаме и по външност, и по ум.” След такива признания в любов е просто неизбежно лицето на доктора да не бъде увековечено на платно. Днес единият вариант на картината се съхранява в парижкия музей Орсе, а другият е продаден от “Кристис” през 1990 г. за 82, 5 милиона долара.
“Звездна нощ” е рисувана през деня
Друга една от най-прочутите и най-скъпоструващи днес картини не само от колекцията на Ван Гог, но и в световен мащаб също има любопитна и донякъде тъжна история. Ван Гог рисува сюрреалистичното звездно небе над Рона през 1889 г. Това е и първият му опит да изобрази нощно небе. Парадоксът в случая е, че го прави по памет, защото е виждал пейзажа единствено на дневна светлина. При това през тясното прозорче на стаята си в лудницата в Сен Реми де Прованс, където е въдворен по собствено желание през май 1889 г. В едно от стотиците си писма до обичния си брат Тео той описва великолепната гледка, огрявана от Зорницата, която се разкрива от болничния прозорец. Понеже му забраняват да рисува в стаята си, той слиза в ателието на приземния етаж и рисува пейзажа по памет. Използва въображението си, за да нарисува и селището в далечината, макар че реално такова няма. Холандецът рисува въображаемия пейзаж в 21 различни варианта, един от които е “Звездна нощ”. Въпреки че понастоящем картината е оценена на 100 милиона долара, самият Ван Гог никак не бил удовлетворен от работата си.
“Мона Лиза” е поръчана като подарък за раждането на бебе
То не са конспиративни теории, художествени и документални филми, психо трилъри и какво ли още не. И всички те твърдят, че са разгадали тайната зад енигматичната усмивка, изобразена на най-прочутата картина в света. Жената от платното на Леонардо е Лиза Герардини, която едва 15-годишна е омъжена насила за Франческо дел Джокондо, заможен флорентински търговец на коприна. Историците твърдят, че Франческо допълнително въртял търговия с робини от Северна Африка – факт, с който младата съпруга така и не успявала да се примири. Оттам и тъжната усмивка на лицето й, която хората са свикнали да описват като загадъчна. По време на третия си престой във Флоренция между 1503 г. и 1514 г. Леонардо да Винчи обитава къща само на няколко метра от Piazza della Signora, който по онова време е собственост на един от клоновете на семейството Герардини. Семейството поръчва портрета на Лиза по повод раждането на втория й син, Андреа. Иконичният портрет е притежание на френското правителство и е изложен зад бронебойно стъкло в Лувъра. Стойността му е оценена на 800 милиона долара.
“Щиглецът” оцелява в чудовищна експлозия
Това е една простичка картина с миниатюрни размери, изобразяваща невзрачна птичка, прикована към стойката си с верижка около крака. Автор е холандският майстор Карел Фабрициус. Днес, благодарение на световния бестселър със същото заглавие на американската писателка Дона Тарт, десетки хиляди посещават ежегодно малката кралска галерия “Маурицхойс” в Хага, където е изложена картината. В романа на Тарт 13-годишният разказвач открадва картината от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, възползвайки се от суматохата, последвала жесток терористичен акт. Разбира се, романът е плод на въображението на авторката, а единствената връзка между художествения сюжет и реалната история на картината е експлозията. През 17-и век щиглеците се ползвали със статута на предпочитани домашни любимци в заможните холандски домакинства, тъй като подлежали на дресировка и могли да вадят вода от купи, държейки малки кофички в човките си. Фабрициус рисува шедьовъра си през 1654 г. – същата година, в която самият той загива в страшна експлозия в магазин за барут. Тогава той е едва на 32 години. Експлозията срива до основи не само ателието му, но и една четвърт от град Делфт. Оцеляват едва дузина от картините на младия художник, сред които е и “Щиглецът”. Днес по популярност картината може да се равнява с която и да е жива поп икона. И има защо…