Шахбокс – какво точно представлява и защо въобще съществува

Зависи кого питате, шахбоксът е или хомогенна амалгама между физическото и церебралното, или просто ненужен цирк.

Холандския художник Йепе Рубинг Жокера определя творението си като „ултиматния спорт“. То е вдъхновено от карикатуриста Енки Билал, когато в произведението си „Froid-Équateur“ от 1992, но за това по-късно. Идея се реализира от художника през пролетта на 2003.

Преди всичко – за всеки незапознат с този екзотичен спорт, накратко това е „11 редуващи се 3-минутни рунда шах и бокс“. Според правилата, класическият шахбокс мач започва с рунд от 3 минути шах, а след него веднага следва един рунд бокс. Играчите имат много малко време между рундовете, за да се съвземат – единствено докато дъската за шах се внася или изнася от центъра на ринга.

Победата се постига или чрез матиране на опонента (цайтнот и предаване също се броят), или чрез нокаут (предаване, технически нокаут и дисквалификация). Ако нито едно от тези неща се случи, победителят се решава по точки като в традиционен боксов мач. Ако някой от играчите бави нарочно по време на шаховата част, може да получи точково наказание.

Както можете да предположите, играчите трябва да носят боксови ръкавици, заради частта с боя. Една от тях или и двете могат да се свалят преди шах рундовете за повече удобство.

Интересна специфика на спорта е, че докато местят, боксьорите трябва да носят слушалки, за да не чуват, ако публиката им подсказва ходове. Това, разбира се, помага и за концентрацията. С оглед на безопасността им обаче, докато се бият, те трябва да премахват слушалките.

Много практикуващи шахбокс изтъкват психическата издръжливост като един от най-трудните аспекти на спорта. Способността да превключиш тялото си от физическа възбуда за боя към спокойствие за интелектуалния рунд изисква голямо усилие на волята. Или както пише на официалния сайт на Chess Boxing Global:

„Шахбоксът е рядко съчетание на способности. Атлетите трябва да имат здраво тяло и остър ум, а не само мускули. На ринга боецът е пълен с тестостерон, адреналин и мощ. Три минути по-късно обаче бойното поле се сменя. Играчът има едва секунди да успокои бойните си инстинкти и да премине към тихата и спокойна логика. Шахбоксьорът трябва да е умен, за да предвижда действията на опонента си както на дъската, така и на ринга. Това е единственият спорт, в който сърцето, умът и тялото действат заедно. Това е ултиматната битка!“

Поизведението на Енки Билал, „Froid-Équateur“ (букв. – „Студен екватор“, от фр. език), всъщност е комикс от 1992 година. Действието се постапокалиптичната 2034 година и включва сцени, в които боксьори тежка категория се смазват от бой върху огромна шахматна дъска. В интервю за The Guardian Рубинг казва, че идеята му идва от комикса, който е част от колекция на баща му.

Йепе Рубинг е известен в света на изкуството с многобройните си, често хумористични, арт инсталации и изпълнения. Заради хумора в произведенията си той получава прякора Жокера и по-специално заради арт изпълнението му, в което затваря цяла улица в Токио с полицейска лента. Перформата му изкарва 10 дни в затвора, който той прекарва облечен като клоун.

Шахбокса първоначално също е замислен да се изпълни еднократно, като арт събитие, а автора се надявал да постигне това, което всяко изкуство се стреми да постигне – да накара хората да се замислят:

„Опитваме се да разделим всичко на два различни свята, но аз мисля, че тези светове са много по-свързани, отколкото хората си мислят. Шахбоксът нарушава това мислене. Затова и много хора ми казват „Шахът и боксът просто не си подхождат“, някои шахматисти също не харесват идеята, но те забравят, че бившият световен шампион по бокс Ленъкс Луис и настоящия световен шампион Виталий Кличко също играят шах. Боксът е за контрол на агресията, а шахбоксът е 200% за контрол на агресията.“

За изненада на Йепе Рубинг, спорта му стана хит. Първият официален мач се случва в берлинска галерия между Йепе и негов приятел на име Луис Винстра. Галерията се пълни догоре.

Поддикнат от неочаквания успех, Рубинг решава да превърне шегата си в истински спорт и организира първият Световният шампионат по шахбокс в Амстердам същата година и привлича над хиляда зрители. Официални спонсори са Холандската федерация по шах и Холандската федерация по бокс. Йепе Жокера и Луис Адвоката, както са известни на ринга, се изправят един срещу друг отново. Рубинг печели и това го прави не само създателя на спорта, но и негов първи световен шампион. „Имах ужасна позиция на дъската и затова в последния рунд се опитах да го нокаутирам. Той едвам успяваше да седи на краката си. Гонгът удари и виждах как не можеше да намери ъгъла си. Беше много зашеметен, но все пак трябваше да изиграем последния рунд шах. Имаше ясна победа, но не можа да намери правилните ходове.“

На 1 октомври 2005 година в Берлин се провежда и първото европейско първенство по шахбокс. Тогава шампион става българинът Тихомир Тичко Тигъра, който побеждава Андреас Шнайдер от Германия в седмия рунд.

От тогава Рубинг е изоставил изкуството почти напълно, за да се съсредоточи върху спорта като основава Световната организация по шахбокс. В чест на произхода на спорта, Рубинг основава организацията в Берлин, а първият й почетен председател е създателят на „Froid Équateur“ Енки Билал.

Благодарение на усилията му, днес шахбоксът е официален и бързо развиващ се спорт с изгряващи таланти и над 2000 състезатели от цял свят като най-много идват от Индия – 600 души.