Швеция vs. България: Открийте разликите

Макар че не е особено здравословно една нация да се сравнява с друга, българите постоянно го правим. В зависимост от контекста на разговора, т.е. дали се възмущаваме от себе си или от другите, последните ги слагаме в две основни категории: “Няма да ги стигнем никога” и “Ма̀ни ги тея, гола вода са!”

Аз съм пътувала. Е, малко в сравнение с любителите-пътешественици, които канят в сутрешното шоу на bTV, за да разказват как със счетоводителската си заплата са успели да обиколят Южна Америка, Филипините, Тайланд и почти са прекосили Антарктида само с една шейна и четири хъскита. Затова и нямам особено богат набор от впечатления за сравнение между нас и другите. За метисите в Еквадор, например, нищо не мога да кажа. Нито пък за маорите в Нова Зеландия.

Една от нациите обаче, които успях да опозная доста добре през годините, е шведската. Мога да разпозная швед (но не и ако е от тези по-новите, които сe казват Тарик Салех или Набил Бахоуи) дори само по кихането. Това качество обаче, не е достатъчно, за да бъдеш приет добре и да живееш безпроблемно в страната им.

Нито пък е достатъчно да спазваш основните правила за поведение в обществото им като, например, да не споменаваш финския хокеен отбор, да си рециклираш боклука в 12 отделни контейнера и винаги да поставяш разделителя на лентата в супера между своите покупки и тези на клиента след теб. Понеже така е учтиво, така е прието.

За да сравня, или по-скоро за да различа, нас от тях по възможно най-малко болезнения начин, ще посоча фразите, които са абсолютно недопустими да бъдат казани в присъствието на швед, и техните български, само че приемливи, алтернативи.

В Швеция: “Няма кафе”. Може да ви се стори странно, но е факт, че шведите са в топ три на най-големите консуматори на кафе в света. Кафето не е просто кафе в Швеция. То е лайфстайл. Почивката за кафе, известна като fika, има почти толкова фундаментално значение за цялата шведска култура, колкото и планината Синай за еврейската религия.
В България: “Мани го кафето! Нямаме ракия!” Има ли изобщо смисъл да обяснявам колко драматизъм, скрита болка и ницшеанско влечение към смъртта се съдържат в това просто изречение!

В Швеция: “Абе изтъркани са й спирачните дискове на тая кола, но пък е много бърза.” В страната на Volvo подобна рекламна стратегия прозвучала така, все едно се опитвате да продадете подвижен ковчег, зареден с четири експлозива. Шведите предпочитат да си останат красиви приживе, отколкото да бъдат красиви трупове. Не на тях тия!
В България: “Бате, тая баварска “седмѝчка” ускорява до 100 за 4.4 секунди. На мацките направо им се отлепват екстеншъните като потеглиш!” И да не забравяме, че в България такива коли не се карат с предпазни колани, понеже те са за смотаняците! Газ до дупка, бате!

В Швеция: “Работата ще ти я свърши някой нелегален (емигрант), а ти ще му платиш на ръка.” Нерегламентираните трудови отношения не само в Швеция, но и в другите скандинавски страни, са толкова редки, колкото и снегът в Сахара. Мотото на страната буквално би могло да бъде “Ingen människa är illegal” (Никой не е нелегален). Ако си нелегален и не си си извадил разрешително предварително, шведът би те наел да свършиш някоя работа срещу заплащане единствено, ако се отнася за блоуJOB или хендJOB.
В България: “Роско и Гринго от Махалата ще ти бачкат за 2 лева на час, нема проблем.” И верно нема да има проблем.

В Швеция: “Привилегиите са само за шефа.” Елитаризмът е срамна концепция във всички скандинавски общества. Единственото валидно правило, към което тези общества се придържат от столетия и затова функционират успешно, е: “Не мисли, че си по-добър или по-важен от нас.”
В България: “Като ти кажа “скачаш”, скачаш, моето момче! Аз съм босът!” Шефът “под прикритие” от популярното риалити шоу, който раздава премии от по 7 бона и праща подчинените си на двуседмични екскурзии в Тоскана, е фикция. За съжаление в България все още никой не е по-голям не само от хляба, но и от шефа.

В Швеция: “Жената трябва да си стои в кухнята.” Шведските мъже не са от Марс, а шведките не са от Венера. Двата пола отдавна са си разменили планетите и сори, това е положението. Етиката на шведския егалитаризъм дава възможност на жените да заемат топ позиции не само в бизнеса, но и в политиката. Всъщност от цяла Европа, в Швеция процентно има най-голям брой жени, заемащи лидерски позиции във всички обществени сфери. Я пак някой да каже нещо за кухнята? В края на краищата винаги е по-лесно да се вземе суши на път за вкъщи или да се поръча по телефона.
В България: “Къде е салатата, ма?” Извинявам се за клишето, но горчивата истина е, че въпреки успешните кариери на миските, адреналинките, предприемачките, писателките, актрисите от “Откраднат живот” и Миролюба Бенатова, тази фраза все още държи палмата на първенството у нас сред най-разпространените ежедневни такива (може би единствено след “А това на промоция ли е, че така пишеше в брошурата?”). Според доклад на Европейската комисия за равенството между мъжете и жените в ЕС 81% от анкетираните българи смятат, че най-важно е жената е да се грижи за дома и семейството. На другия полюс е Швеция, където на тази позиция са едва 11% от интервюираните.

В Швеция: “Пълен п*дераст си!” Тази фраза е недопустима в шведското общество, дори да сте я подхвърлили съвсем невинно, имайки предвид единствено метафоричното й значение, в смисъл на “прекалено нежно”, “пипкаво”, “бавно”, “неефективно” и “по-добре дай на мен”. Проблемът може да дойде оттам, че човекът отсреща наистина може да бъде хомосексуален, при това неприкрит, и едно подобно изказване би ви донесло много неприятности. За да не кажа направо съдебни.
В България: “Пълен п*дераст си!” Само ако човекът не е от Перник, боят ви се разминава.

В Швеция: “Грозно е, ама върши работа.” Това може да важи за съпругата ви, но не и когато трябва да представите крайния продукт на дейността си пред шведския си работодател. В страна, в която дори 80-годишните баби изглеждат като милион долара, подобно изказване би предизвикало единствено погледи, изпълнени с укор и съжаление.
В България: “Пука ти, че е калпаво – нали взехме парите от евро-фонда”. И всеки цъка с език от възхищение, че пак сме пр**бали някого.