Пътешествие до обратната страна на Луната: какво ни чака там?

Само допреди две десетилетия Китай дори не беше играч в космическата надпревара. Но ето че вече се превърна в пионер в изследванията на „тъмната страна” на Луната, която е все още слабо позната на науката.

На 3 януари китайският космически апарат „Чанъе-4”, който беше изстрелян преди повече от година от космодрума в Съчуан, осъществи меко кацане откъм далечната страна на нашият естествен спътник. Нещо което се случва за първи път в историята.

Както на лунния модул, така и на спускаемия poyвъp са монтирани ĸaмepи зa цвeтни и 3D cнимĸи и видea. Апаратът разполага още с инфpaчepвeн cпeĸтpoмeтъp, paдap зa coндиpaнe нa лyннoтo ядpo, paдиaциoнeн дoзимeтъp, aнaлизaтop нa cлънчeвия вятъp и aпapaтypa зa пpиeмaнe нa ниcĸoчecтoтни cигнaли oт ĸocмoca.

Един от най-вълнуващите експерименти, който ще бъде проведен по време на тази амбициозна мисия, е свързан с транспортирането на алуминиев контейнер с обем 0.8 литра и тегло 3 килограма. Той съдържа вода, пръст, хранителни вещества, семена на растения – (синап, картофи и цветя от вида Arabidopsis thaliana), както и яйца на копринени буби.

Това, което предстои да разберем от него, е дали и как те биха могли да се развиват на Луната. Очаква се, че растенията ще отделят достатъчно кислород за копринените буби в контейнера, а те от своя страна ще ги наторяват и ще ги снабдяват с необходимият за тях въглероден диоксид. Слънчева светлина ще бъде инфилтрирана през специална тръба в контейнера, а малки камери вътре в него ще следят експеримента отблизо. Учени от 28 китайски университета ще наблюдават внимателно дали растенията ще могат успешно да фотосинтезират, разцъфтят и израснат в лунни условия.

Защо точно картофи и Arabidopsis thaliana?

Защото периодът на израстване на Arabidopsis е кратък и процесът е лесен за наблюдение. А картофите биха могли да се превърнат в основен източник на храна за бъдещи космонавти и космически туристи. Според Лиу Ханлун, генерален директор на експеримента и вицепрезидент на Чонкинския университет, цитиран от агенция Цинхуа „Нашият експеримент може да спомогне за придобиването на знания как да бъдат построени лунна база и резиденция за дълго пребиваване на Луната”.

Освен биологичния експеримент ще бъдат направени и редица геологически проучвания. Характерна особеност за обратната страна е, че там лунната кора е значително по-дебела спрямо тази на светлата, като освен това е и осеяна с повече и по-дълбоки кратери. Техните по-големи неравности ще са предизвикателство за спускаемия роувър, който ще трябва да маневрира сред тях. Мястото на кацането е избрано близо до Южния полюс – в кратера Фон Карман на басейна Ейкън. Басейнът е с диаметър около 2500 километра и дълбочина 12 километра. Това е най-голямото и най-дълбоко причинено от удар на метеорит образувание на Луната. Възможно е този удар да е извадил материал от недрата и изследването чрез спектрометъра на „Чанъе-4” да ни даде подробности за геологията на Луната.

Скалите от лунната кора са на възраст около 4.4 милиарда години, значително по-древни от земните скали, които са само на 3.7 милиарда години поради бурните геологически процеси в ранния стадий на съществуването на планетата. Поради това не съществуват преки материални образци от периода на раждането на Земята. Така че е възможно лунните недра да крият ключа към тайните за образуването на твърдата кора и на Луната, и на Земята. А също така и да се хвърли светлина по въпроса защо Луната е обърната само с едната си страна към Земята.

Радарът на „Чанъе-4” ще изследва повърхността на дълбочина 100 метра. Понеже от положението на това място директната връзка с апарата е невъзможна, китайците предварително изстреляха специален спътник, който да препраща данните насам. Високата цел на Китай с предстоящата мисия „Чанъе-5” е следващият апарат да събере около 2 килограма проби и връщайки се обратно да ги донесе до Земята. Дали всичко това ще мине успешно, тепърва предстои да разберем.

Но както и да протече този и бъдещите запланувани експерименти, ние ще знаем със сигурност едно нещо – че в момента живот има на поне още едно място в космоса, макар и ние да сме го закарали дотам.