Касъл рок: Лунапаркът на Стивън Кинг
Имам една бизнес мечта: някой ден да направя гигантски тематичен лунапарк по Стивън Кинг. Представете си само: срещу някаква сума попадате в света на Краля, от канализацията стърчи червен балон, в Пущинака играят децата от „ТО“, отнякъде се появява санбернар с окървавена муцуна, а в далечината ви дебне червен плимут…
Макар и през телевизионния екран, нещо такова са постигнали Джей Джей Ейбрамс с неговата продуцентска компания Bad Robot и Warner Bros. TV, които стоят зад проекта „Касъл рок“ – най-новия ТВ продукт, построен върху творчеството на Кинг.
В последно време феновете на Краля бяхме задоволени с прекрасната екранизация на „ТО“, чието продължение очакваме през 2019г., с „Играта на Джералд“, която успя да ни потопи в психологическия ужас на една неволна затворничка в легло, както и със сериалите по „22.11.63“ и „Mister Mercedes“. Небрежно ще подминем опита за пресътворяване на екран на „Тъмната кула“, защото е лято и няма нужда от излишен негативизъм.
„Касъл Рок“ обаче е различен, и то по начин, който не ни разочарова. Сериалът не се базира на конкретна книга на Кинг. Действието е плод на работата на Джей Джей Ейбрамс, режисьорите и сценаристите, които работят с него, а ролята на самия Кинг е като съветник на продукцията. И почеркът му е достатъчно видим.
Вероятно знаете, че Касъл Рок е измислено градче в щата Мейн, където са ситуирани романите „Мъртвата зона“, „Куджо“, „Тъмната половина“, „Рита Хейуърт, изкуплението Шоушенк“ и др.
Затворът Шоушенк е мястото, откъдето започва всичко в тази нова история, издържана в стилистиката на деликатния хорър. Онзи, в който няма черва и нагледни рязания на глави и крака, а страшното е по-скоро осезаемо, отколкото видимо: то е едно флуктуиращо зло, с което е пропита цялата сцена на действие и което се просмуква в костите ни като лепкава, ледена влага: усещане за наближаваща буря и дишаща във вратовете ни смърт.
Първата серия започва с едно рядко добре измислено самоубийство: началникът на затвора „Шоушенк“, където лежа Анди Дюфрейн, обвинен в убийството на съпругата си и нейния любовник, слага край на живота си като се подсигурява с потенциално обесване, обезглавяване, пребиване и удавяне. Good choice. Няма мърдане.
След това нишката започва да се плете: случаен надзирател открива в подземията на затвора героя на Бил Скарсгард: едно момче без история и слово, което изрича единствено едно име: „Хенри Матю Дийвър“. Момчето е изиграно от Бил Скарсгард: смелчагата, който скочи в жълтия гащеризон на Тим Къри и изигра втория клоун Пениуайз. Той е толкова очарователно кривоглед, че ако си излекува кривогледството, това би било огромна загуба за бъдещето на американското кино. Брилянтно психарска физиономия, която напомня на тази под маската на клоуна Боб Грей.
Хенри Матю Дийвър (Aндре Холанд) е адвокатът, който ще се замеси в мистерията на безименния затворник. Той самият има мрачно минало: резки флашбеци ни вкарват в неговата история: осиновен чернокож, отраснал в Касъл Рок и познат на жителите на града като момчето, което е убило баща си. Покрай работата на Хенри Дийвър, сериалът ни представя някои от любимите теми на Кинг: етиката и реалността на смъртното наказание, моралът в затвора, демоните на миналото.
Сериалът с бавни, но сигурни крачки навлиза в драмата на един град, обладан от злото: запазена марка на Кинг, последвана от неуспешни опити на други писатели да я пресъздадат също толкова добре (пример: Дан Симънс с „Лятото на страха“). Тук са майката на Хенри Дийвър – болната от Алцхаймер Сиси Спейсик, нейният дългогодишен любовник, Алън Пангборн (Скот Глен), агентът по недвижими имоти с разписано едно убийство в детството си Моли Стрънд (Мелани Лински, която очевидно може да бъде достоен психар не само в комедийна обстановка, както сме я гледали в „Двама мъже и половина), Джаки Торънс (Джейн Леви), чието име ви е познато от Джак Торънс („Сиянието“) – оказва се, че тя е племенница на Джак, от когото наследихме култовата реплика „All work and no play makes Jack a dull boy“ др.
Актьорският състав е внимателно подбран и засега не се виждат издънки. Не присъстват и еднопластови персонажи: макар очевидно героят на Бил Скарсгард да не е от най-симпатичните и добри хора, дори неговият образ не е линеен. И все пак, до него се отнася репликата „The devil was a boy“.
Първите серии радват почитателите на добрия хорър с някои статични, но хипер въздействащи сцени, изградени изцяло върху традициите на доброто кино на ужасите: плъх в капан, катинар в близък план, човек в плюшен костюм на пума, разпльокан върху асфалт, погребано отдавна куче, аутопсия на затворник с татуирани свастики по лицето, отрязана глава в кал пр.
За разлика от филми като „Убийствен пъзел“ и „Човешка стоножка“, тук въздействието се гради не от самото действие, а от съзерцаването на последствието. Класата залага не на гнусното, а на страшното.
Онова страшно, което караше хлапетата от моето поколение тайно да си взимат филми на ужасите от видеотеката и да ги гледат настръхнали от уюта на спалнята на родителите си. Тези филми на ужасите приветстваме. Този прочит на Кинг е правилният: защото човекът, родил Касъл Рок в главата си, не е просто болен мозък, който търси чудовищата в килерите, канализациите и под леглата.
Той знае, че чудовищата се чувстват най-добре в душите на хората, а творчеството му ни дава някои скрити знаци как да ги борим.
До момента в HBO GO има качени пет епизода на сериала. Засега от Hulu обещават един сезон с общо 10 епизода. Нещо ни подсказва обаче, че ще има и втори.
