Досиетата CHR: бягствата от затвор, които звучат като приказка
Няма непробиваема крепост – нито отвън навътре, нито отвътре навън. Затворници са бягали още от тъмниците през средновековието, от Двореца на дожите във Венеция, от затвора Рединг във Великобритания, Лондонския Тауър, че дори и от „Азкабан“ смъртожадните успяха да избягат. Какво остава за Централен Софийски затвор? Нищо ново под слънцето.
В духа на събитията с избягалите затворници вчера, споделяме 4 поразителни случая на бягства от затвора в световната история.
Бягството от затвора Мейз
Най-дръзкото бягство от затвор в историята на Великобритания се състои на 25 септември 1983 г. в окръг Антрим, Северна Ирландия, когато 38 затворници от Ирландската републиканска армия (Irish Republican Army, IRA). Те излежават присъди за убийства и извършване на атентати. По време на бягството им един от надзирателите получава инфаркт и умира, а други 20 са ранени, двама от които са простреляни с пушки, вкарани в затвора незаконно. Затворът се е смятал за един от най-строго охраняваните в Европа. В допълнение към 5 метровата ограда, всеки от блоковете е ограден от своя собствена стена висока 5 метра с бодлива тел и стоманени порти.
Малко след 2:30 сутринта затворниците „превземат“ своя блок, заплашвайки пазачите. Някои от затворниците взимат дрехите и ключовете от колите на пазачите. В 3:25 пристига камионът, който доставя храна и шофьорът разбира, че ще помага на затворници да избягат. Мъжете връзват крака му за педала и му казват накъде да кара. В 3:50 камионът напуска блока и скоро след това и затвора с всичките 38 мъже в него.
В следващите дни 19 от затворниците са хванати. Останалите са получили помощ от IRA да си намерят скривалища. Някои от групата успяват да отидат САЩ, но по-късно са открити и екстрадирани. Заради слаба политика в Северна Ирландия нито един от ненамерените не е осъден, а някои дори са амнистирани. В момента над целия затвор са опънати метални въжета, които да попречат на хеликоптери да кацат в случай, че някой иска да избяга по този начин.
Алфред Вецлер
Този словашки евреин е един от малкото, успели да избягат от Аушвиц. Вецлер е известен с описанието, което той и партньорът му по бягство Рудолф Врба, дават за това как изглежда лагерът отвътре – двамата дават план на лагера, детайли по конструкцията на газовите камери, крематориумите и най-убедителното – флакон с отровния газ „Циклон Б“. Докладът „Врба-Вецлер“ е първото детайлно описание на Аушвиц, което Съюзниците признават за достоверно.
Два часа преди рутинната проверка на 7 април 1944 г., Вецлер и Врба са скрити в скривалище, направено от други затворници. Мястото на скривалището е извън периметъра на лагера и там се е строяла пристройка, която предстои да поеме унгарски евреи в бъдеще. Скривалището представлява купчина от дървени отломки, предназначени за строежа. За да заблудят кучетата на лагера (пазени точно за такива случаи), затворниците разпръскват тютюн и бензин около мястото. Още същата вечер сирените прозвучават. В следващите три дена вътрешният и външният периметър на лагера са обградени. Но след като няма и следа от двамата евреи, всички решават, че те вече са се измъкнали. На 10 април двамата, наметнати с немски палта и ботуши взети от лагера, се отправят на юг към Словакия.
Бягството от „Алкатрас“
За своята 29-годишна история, са регистрирани 14 опита за бягство от „Алкатрас“, в които участват 34 затворници. Официално всеки опит завършва с неуспех и заловените после или са убити или върнати в килиите. Но два опита (от 1937 г. и 1962 г.), в които участниците не са намерени, дават плод на теории, че всъщност бягствата им са били успешни. Най-известното бягство е от 11 юни 1962 година, когато Франк Морис и братята Англин излизат от килиите си, отиват на тавана на блока, срязват решетките и излизат на покрива на затвора през вентилационен отвор. От там слизат по водосточната тръба, прескачат мрежите и се качват на лодка. За триото се вярва, че не е оцеляло и са обявени за изчезнали и после мъртви. Тела обаче така и не са намерени.
„Том, Дик и Хари“
През януари 1943 г. Роджър Бушел, затворник в германски военнопленически лагер прави един от най-амбициозните планове за бягство в историята. Планът е да се изкопаят три тунела с кодови имена Том, Дик и Хари. Всеки от входовете е внимателно избран, така че да не бъде видян от пазачите. За да не бъдат засечени от микрофоните на лагера, тунелите се копали на дълбочина от 9 метра. Били много малки, достатъчни за да минава един човек през тях. Всякакви дървени материали от лагера са събирани и използвани за укрепление на „конструкциите“. За пет месеца пленниците изкопават 130 тона пръст. „Хари“ е завършен през март 1944 г. и бягството започва. Под прикритието на безлунната нощ, затворници от съседните бунгала влизат в тунела. Оказва се обаче, че изходът му не е, където се е предполагало, и изходът се намира в опасна близост до оградата на лагера. 76 мъже успяват да излязат от него. Сутринта на 25 март 77-ият затворник е забелязан от пазачите. От всички мъже, само трима успяват да избягат, 50 са убити, а останалите – пратени обратно в лагера.
