Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите
Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.
Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.
На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.
Getty Images
Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.
Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги
Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.
Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.
Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.
Getty Images
Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.
Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.
Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.
Getty Images
Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.
Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.
Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.
Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.
Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.
Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.
