Мата Хари и архетипа на жената изкусителка

„Да се направиш на Мата Хари.“ Каквото и да значи това, сигурно сте го чували в един или друг контекст. Коя обаче е Мата Хари? Не е ясно как името на една от култовите личности на миналия век се използва в контекста на напиването и запоя, но тя със сигурност е много повече от това и е интересно да разберем повече за нея.

Днес се навършва точно един век откакто Мата Хари е екзекутирана, след уличаване в двоен шпионаж. Или казано по друг начин, точно един век откакто холандския шпионин и екзотична танцьорка се превръща в легенда. Първата й биография се появява седмици след смъртта й, а до днес тя е обект близо 250 биографии, романи, филми и телевизионни сериали. Най-известният филм за нея е от 1931 г, и в образа й влиза Грета Гарбо. Всичко останало гравитира някъде между истината.

Къде обаче е истината?

Трудно можем да отговорим на този въпрос. Все пак става въпрос за най-известната жена шпионин, нормално е самата тя, както казва един от биографите й, да възприема живота си като сценарии, който пренаписва с течение на времето. Историята й, вярна или невярна, я превръща в олицетворение на сексапила, бляскавостта, саблазънта, интригите и опасностите. Всички тези неща довеждат до смъртта й на 24 октомври 1917 г., когато тя е на 41 г.

Getty Images

Наследствеността донякъде играе роля. Адам Зеле, собственик на магазин за шапки в холандския град Леуварден носи прякора „Барона“. Той насърчава дъщеря си, Маргерита, да бъде екстравагантна като самия него. За съжаление охолното детство свършва с банкрута на баща й и последалия развод на родителите. Маргерита в в ранните си тийнейджърски години, когато майка й умира. Следва дълго местене от роднина на роднина и постъпване на работа в колеж за преподаватели. Скоро обаче е изключена, защото има връзка с директора.

В отчаяно търсене на пари и уважение, тя отговаря на обява за запознанство във вестника и така се запознава с 39-годишния войник Рудолф Маклеод. Двамата се срещат през 1895 г., Маргерита е на 18 години. Шест дни по-късно се сгодяват и се местят на остров Джава, където мъжът изпълнява военната си служба. Нравът на жената и склонността й към клюките и модата обаче идват в повече на мъжа, който освен всичко има проблем с пиенето и склонност към насилите. Със смъртта на сина им, Норман, бракът на практика приключва и двамата се развеждат през 1902 г. Маргерита получава попечителство над дъщеря им, Нон, но поради липса на средства няма друг избор освен да повери грижата за нея на бившия си съпруг. Междувременно трябва да си намери друга работа и начин за прехрана. Разчита основно на хитрост, сексапилно излъчване и съблазнителни кафяви очи. Мести се в Париж, където по предложение на приятел, започва работа като танцьорка в салон за псевдоинтелектуалци, чиято амбиция е да се издигнат в обществото. Друг приятел измисля псевдонима й, Мата Хари – на малайзийски думите означават „окото на деня“ и „възходът на зората“.

Жената отлично знае как да използва даденото й от природата. Веднага се превръща в сензация. Видът й е нещо невиждано дотогава. По време на изпълненията си се съблича дреха по дреха, докато остане само по метален сутиен и дискретна пола от накити. И ако това не е достатъчно екстравагантно, тя решава изпълнението й да включва традиционни танци от изтока. Така все пак мъжете се заблуждават, че не гледат стриптийз, духовен ритуал от „мистериозния Изток“.

Getty Images

„Хората я възприемат като голотата в изкуството, а не голотата в комерса“, казва един от биографите й, Джули Уийлрайт. „Работата й в частни салони вместо в мюзикхолове, кара хората да я уважават.

Изпълнението слиза от сцената и продължава в реалния живот. Маргерита започва да се представя на света с новото си име и твърди, че е родена на остров Джава. На някои казва, че родителите й са европейци, а на други, че е потомка на древни индийски духовни танцьори. Вестниците се хващат: „Мата Хари олицетворява цялата поетичност на Индия – това е мистицизъм, хипнотизиращ чар“.

Годините преди Първата световна война са разцветът на Мата Хари. Освен че е на върха на висшето общество в Париж, тя пътува из цяла Европа – Берлин, Виена, Монте Карло, Милано. Списъкът й изобилства от любовници – всичките до един представители на най-високата обществена класа. Съвсем логично е с избухването на войната, германското правителство да й предложи 20 хил. франка и да я вербува за шпионин. Все пак си ляга с каймака на обществото и пътува постоянно. Политици, индустриалци, аристократи, военни – важно е какво казват тези хора, когато вратите на будоара се затворят.

Жорж Ладу, началник на френските тайни служби не след дълго предлага на изкусителката да стане шпионин за французите и тя се съгласява, премълчавайки, че вече е приела оферта от врага. Или е била отлична схемаджийка или твърде наивна. Изследователите залагат на второто. „Тя винаги е била майстор в създаването на истории за себе си“ пише Джули Уийлрайт. „Но това, което не е разбирала, е че ако промени историята си по време на войната, залогът става много по-висок. Нито игрите, нито представленията са били такива, каквито си ги е представяла.“

Всъщност работата на Хари като шпионин дори не се доближава до тази на истинските шпиони. Биографите й я наричат най-лошият шпионин на всички времена. Изпраща разкодирани писма на Ладу, звъни директно в службата му, телеграфира му открито. Познават я навсякъде, център на вниманието е – много лоша стратегия за шпионин.

Getty Images

Дотук с художествената измислица. Всеки, който взима шпионажа за игра, не може да очаква, че ще се измъкне. Мата Хари е арестувана за двоен шпионаж през февруари 1917 г. Френските власти нямат почти никакви доказателства, но страната напоследък претърпява загуба след загуба и някой трябва да поеме вината. Прокурорът на делото, Пиер Бушардон, се съсредоточава главно не върху образа, не върху делата й. Тя е освободена, „хлъзгава“, пътува много и има склонност да измисля собственото си минало. Именно тези качества я правят известна в мирно време, но по време на война те са достатъчни, за да бъде осъдена.

И до днес Мата Хари е архетипа на жената изкусителка. Феминистите я определят като пример за успяла жена в мъжки свят. Всъщност все още не знаем всичко за живота на тази енигматична личност. Дори след 100 години, 250 книги, редица филми и сериали, все още мистериите остават неразрешими. И колкото повече се повдига воала, толкова по-интересно става.