"Авиаторът" (2004)
"Игра на кодове" (The Imitiation Game, 2014)
Алън Тюринг е британски математик и учен, който съкращава Втората световна война с две години. Това става чрез машина, която разкодира съобщенията на нацистка Германия. Той работи за тайните служби, откритията му спасяват човешки животи, но след войната собствената му държава го осъжда заради хомосексуална връзка. Тази личност стои зад филма "Игра на кодове", а Бенедикт Къмбърбач дава едно от най-добрите изпълнения за кариерата си. Освен с това обаче филмът се откроява и по всички останали критерии – сценарият е безупречен, режисурата също, сценографията помага да се пренесете в типичната провинциална английска обстановка. Филмът е с 8 номинации за Оскар и печели този за най-добър сценарий.
"Желязната лейди" (The Iron Lady, 2011)
Трети Оскар за Мерил Стрийп за ролята й на най-дълго управлявалият министър-председател на Великобритания за 20-и век, Маргарет Тачър. Режисьор е Филида Лойд, която режисира Стрийп в "Мама миа", а сценарист е Аби Морган. Филмът проследява животa на Желязната лейди, която обитава Даунинг Стрийт 10 в продължение на 11 години. Разбира се, голяма заслуга за популярността му има изпълнение на актрисата, но то, подплатено с историята за живота на бившия министър-председател, са причините той да е толкова успешен. Дори да му липсва мащаб, той се нарежда сред едни от добрите биографични филми.
"Линкълн" (Lincoln, 2012)
Даниел Дей Луис, Сали Фийлд и Томи Лий Джоунс са в състава на актьорите. А сюжетът се върти около борбата на Ейбрахъм Линкълн да даде права на афроамериканците и междувременно с това да се пребори с вътрешния натиск, който му оказват подчинените му. Лентата се отличава не само с актьорския състав, но и с всичко останало, за което се сетите. Достойно представяне на най-обичания американски президент.
"Кралицата" (The Queen, 2006)
Колко тежи британската корона? На този въпрос ще си отговорите, ако гледате този филм. Хелън Мирън играе най-дълго управлявалия монарх на Великобритания, Кралица Елизабет Втора и се справя с това повече от отлично. Историята проследява събитията, които съпътстват смъртта на Принцеса Даяна и последвалия натиск върху монарха. Филм, който показва другата гледна точка, тази на дълга и отговорността, която хората често пренебрегват под влияние на силните емоции. Виждаме една кралица, която обича народа, съзнава силата на властта си и съхранява ценностите, които крепят цялата национална култура. А безупречното изпъление на Мирън няма как да не ни направи съпричастни към историята на истинската личност, представена на екрана.
"Амадеус" (Amadeus, 1984) Хитовата продукция на Милош Форман (по пиесата на Питър Шафър) е едно от най-успешните заглавия в историята на киното. Има спорове дали тричасовият филм е достоверен и дали наистина е имало вражда между Салиери и Моцарт, но дори така да е, всичко във филма е достоверно от гледна точка на драматургията и героите, което го прави подходящ за нашата класация.
"Джули и Джулия" (Julie & Julia, 2009)
Кой не би се влюбил във високата готвачка с къдрава коса и писклив глас? Нора Ефрон е режисьор и сценарист, Мерил Стрийп влиза в ролята на Джулия Чайлд и резултатът е великолепен биографичен филм - красив, забавен, с добри актьори и много храна. Историята е за животите на известната майсторка на френската кухня и Джули Пауъл, която през 2005 основава свой кулинарен блог, който я прави известна. Филм, който ще ви върне чувството за хумор и по всяка вероятност ще ви вдъхнови да готвите.
"Авиаторът" (The Aviator, 2004)
Хауърд Хюз е водеща фигура в Америка през 30-те и 40-те години на 20-ти век. Авиаторът и филмов продуцент достига до върха на славата и пада от него, поради личните си нестабилности, сред които са алкохолът, жените, и обсесивно-компулсивното разстройство. За всичко това ще добиете представа, ако гледате филма на Мартин Скорсезе с участието на Леонардо ди Каприо в главната роля. Нека не забравяме и Кейт Бланшет в ролята на актрисата Катрин Хепбърн, защото дори само това е достатъчна причина да обичаме този филм.
"Джаки" (Jackie, 2016)
Една от най-успешните продукции на 2016 г. е доказателство, че доброто актьорско изпълнение може да превърне филма в касов успех, не е нужно да има каскади за милиони. Защото в това е неговият мащаб – изпълннеието на Натали Портман. Разбира се, сценарият е на ниво, но отсъстват всякакви зрелища. Действието се развива точно след атентатът срещу американския президент през 1963. Съпругата му е подложена на натиск от всички страни. Правата й на първа дама са негласно отнети в мига, в който съпругът й е убит. В този хаос тя се опитва да се овладее и да предпази най-ценното, което й е останало – децата.
"Теория на всичко" (Theory of Everything, 2014)
Еди Редмейн показа в пълния блясък актьорския си талант в биографичния филм за Стивън Хокинг на режисьора Джеймс Марш. Този филм е урок за всички, които в даден момент са смятали, че всичко е загубено. Защото на това ни учи историята Стивън Хокинг – че нищо никога не е загубено, че можем да се издигнем над обстоятелствата, колкото и непреодолими да изглеждат. Неговата история, попаднаал в ръцете на перфектния екип създава този биографичен филм, който ще остане в историята.
"Едит Пиаф:Животът в розово" (La vie en rose, 2007)
Най-добрият филм на режисьора Оливие Даан (постижение, което, за съжаление, не можа да повтори). Лентата проследява живота на Едит Пиаф от раждането й през 1915 до смъртта и през 1963, когато е едва на 47. В ролята на Пиаф влиза Марион Котияр. Даан пише сценария с намерението да я наеме и едва не се оттегля от проекта, защото продуцентите държат на Одри Тату. Този филм е не само точен портрет на живота на френската легенда, но впечатлява и със всичко останало – костюми, музика, игра, сценография. И в крайна сметка всичко стъпва върху една масивна основа, която остава в нас след като сме гледали филма - "Врабчето" (от фр. Piaf – врабче).
Върховете в биографичното кино: Част 1
Биографичният жанр в киното е опасна територия. Опасна, но изкушаваща.
От една страна винаги знаем, че филмът за известна (или поне реална) личност винаги е гаранция за по-голям интерес. След началния интерес обаче вариантите са два – заклеймяване или възхваляване на продукцията. За да се случи второто трябва да се изпълни една трудна задача – филмът да бъде достатъчно добре направен, защото публиката ще следи под лупа всеки детайл.
Независимо дали в тях фактологията е следвана точно или е интерпретирана от режисьора, и двата случая са биографичните филми са еднакво трудни, защото винаги трябва да се придържаш към героя – дължиш му го, ако смяташ да изкарваш пари от историята му. Трябва да го представиш такъв какъвто е, без да „разкрасяваш“ с нелогични постъпки или случки, така че хората, които обичат творчеството, да надникнат и в душата му. А за актьорите, които влизат в тези роли, отговорността е може би още по-голяма. Спомнете си какво се случи с Наоми Уотс след „Даяна“ и Никол Кидман след „Принцесата на Монако“ и ще се убедите колко внимателно трябва да се стъпва в „минното поле“.
Истината е, че добре направеният биографичен филм (или понякога сериал) кара публиката да обикне човека, за когото е направен, и да го направи (пак) популярен.
Доказателство тук е „Вражда“(2017) на Раян Мърфи, който направи родената през 1905 г. Джоан Крауфорд едно от най-търсените имена в IMBd за последните месеци и събуди отново интерес към филмите й. Нормално – неслучайно наричаме някои известни личности „звезди“.
