САЩ го кръщават „Ерата на джаза“, Париж – „Лудите двайсет“. Киното, изкуствата, индустриализацията процъфтяват, във всеки аспект от ежедневието на хората се въвеждат революции.
Нещата в България обаче не протичат по този благоприятен сценарии. Страната ни губи войната, мъжете(тези, които са оцелели) се връщат от фронта озлобени. България претърпява териториални загуби и предстои дълги години да изплаща репарации на страните победителки. Цялото население влиза в порочен кръг, в който ожесточението е на преден план. Поражението във войната се пренася във вътрешния живот и не след дълго страната е в гражданска война. Правителствата се сменят, избухват революции.
За всичко това разказва новият роман на писателя Милен Русков, „Чамкория“. Двутомното издание излезе на 4 май и вече води класациите за най-търсени книги в книжарниците. Верен на своя стил, Милен Русков предлага на читателите една мащабна и пълнокръвна картина на историческата епоха, която „рисува“ в продължение на 4 години. Авторът бяга от съвременния изказ, той не го задоволява. Предпочита да гледа назад, към миналото, където лежат скрити безброй истории, които трябва да бъдат разказани. Затова той подробно изследва периода и прави точен портрет на народопсихологията от онова време и на хората, ожесточени от тежките политически и военни събития.
В дългоочакваната си четвърта книга авторът на „Възвишение“ разказва за бай Слави, шофьор на омнибус, който по силата на професията си се забърква в бурните събития на своето време. Действието се развива през 20-те години на миналия век, когато в България се борят две големи военнополитически групировки. Разказът се води от самия главен герой на език, близък до този на епохата. И макар самият той да не е политически пристрастен, характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.
„Проучих историята на това десетилетие в България, която не е и много известна, защото е премълчавана и от двете страни. Тогава има много тежък сблъсък между военните, от една страна, и Единния фронт, където са комунисти, земеделци и анархисти, от друга. В буржоазна България, тъй като военните в края на краищата са нейни представители и охранители, всичко, което те са правили, се е премълчавало, дори и след като режимът им пада от власт. Или се е премълчавало, или се е разказвало с много недомлъвки. После, когато комунистите идват на власт, те изкарват мръсните ризи на другата страна, но премълчават много от своите собствени дела“, разказа авторът в интервю за „Дневник“. „Това е невероятна история. Тя е удивителна и смайваща, разбира се, и е много мрачна.“