Новата Zafira – санбернарът сред автомобилите

Опознаването на нова кола е като опознаването на човек. Първоначално съдиш по външния вид и си изграждаш мнение въз основа на него. След това влизаш вътре и хвърляш поглед на интериора: той може да кореспондира с екстериора или да е в разрез с него, но мнението ти все още не може да е меродавно, докато не се запознаеш и с поведението: пътно или човешко, то е онова, което те запознава с почти истинската същност на колата/човека срещу теб. След тестдрайва вече (който при хората може да се измери с повече прекарано време и по-дълбок разговор), мнението е почти завършено. Оттам нататък следват малките неща, на които в началото не си обърнал внимание, но с времето започваш да обикваш или ненавиждаш.

Ще опиша фейслифта на третото поколение на германския флагман по реда на опознаването.

Първият поглед беше приятно визуално изживяване: от предната до задната броня Zafira може да се гордее с красива външност.

Погледната отвън, обновената Zafira се отличава с по-динамичен дизайн на фаровете, които преливат в по-спортна радиаторна решетка. Така колата изглежда по-широка, а стилът на оформление следва зададения от Astra дизайнерски език, който едновременно се вписва в модерния автодизайн и се отличава от много други марки. Новите LED стоп светлини, които са свързани с хромирана лайсна и завършекът на петата врата със спойлер придават един леко издължен и съответно по-фин и стилен вид на Zafira.

Когато се качвам в колата, доброто впечатление се затвърждава. Zafira може да бъде синоним на просторен интериор – усещането е за пространство почти като в малка всекидневна.

Имате чувството, че може да сложите вътре саксия с фикус, 55-инчов телевизор и средно голям диван и да живеете като богати номади. Благодарение на страничните малки предни стъкла и наклона на предното стъкло, предната част около таблото създава респектиращо чувство за простор. Разстоянието между предните седалки също допринася за комфорта на водача и пътника.

Предните седалки са големи и много удобни – нещо, което твърдо се превръща в запазена марка на Opel. Между тях е новата технология на Opel, FlexRail, която позволява подлакътниците и поставките за чаши да се движат, технология, която намалява шансовете за заливане на колата и пътниците с кафе с минимум 80%. И трите реда седалки са снабдени със системата Flex7, като вторият ред е изграден от три отделни седалки, които могат да се движат напред-назад независимо една от друга. Много nice.

Тестваме Zafira навръх Цветница и посоката, която задаваме на навигацията, е Черепишкият манастир. Zafira мазно се плъзга по софийските улици, маневрирането по които със сигурност не е като с полско фиатче, но благодарение на прецизния парктроник и камерата за задно виждане, трябва доста да се потрудите, за да праснете в някоя кофа за боклук.

Най-добре обаче Zafira се чувства след табелката на София. Там тя се превръща в голям кораб, който спокойно и уверено се носи по магистралата, без да трепне пред никакви нервни шофьори, нагли бързаци и неподходящо задминаващи тирове. Съвсем очаквано, стигаме до Черепишкия манастир безпроблемно, а там е пълно с хора, венци от жълтурчета, шарени котки, изпуснати на земята върбови клонки и миризма на люляк.

След като отдаваме на манастира заслуженото и оставаме малко на терасата, на която е пишел Иван Вазов, се връщаме към Zafira с умерена доза нетърпение.

Управлението на тази кола носи удоволствие, факт. Не го отбелязвам с рекламна цел – просто возията е забележително мека и плавна, а в комбинация с автоматичната скоростна кутия неизбежно ви карат да направите още едно кръгче и още едно кръгче под звуците на любима музика, възпроизведена от мобилния ви телефон чрез Bluetooth свързаната инфотейнмънт система.

Единственият негатив, който трябва да се отбележи тук, е че има риск в колата да възникнат спорове за музиката.

Защото Zafira не е кола, в която да се возите сами. Можете да вземете цялата рода, деца, братовчеди, баби – с допълнителните две седалки в багажника, които предлагат достатъчно място за средностатистически на ръст човек, можете да съберете до седем роднини или приятели, с които да споделите комфортно пътуване. Автомобилът може да гарантира физическия комфорт, а защо не и психическия? Ако роднините или приятелите, които возите са досадни или скандалджии, може да ги инсталирате на третия ред седалки. Интериорът на автомобила е толкова голям, че освен ако нямате болестно остър слух, няма да ги чувате оттам.

Една от иновациите, на които няма как да не се обърне внимание и която присъства в последните модели на Opel, е комуникационната системата OnStar.

Управлението на OnStar се намира на тавана на колата, в конзола, на която има бутони за съответните нужди на шофьора и пасажерите. Системата предлага услуги като онлайн сервиз асистент, 24-часа спешна помощ при необходимост, помощ при катастрофа, помощ при кражба, дистанционно управление на заключване, светлини, клаксон, както и диагностика на автомобила.

Съвестта не ни позволи да тестваме OnStar за помощ при ПТП, но се допитахме до служителите на Opel за намиране на адрес. Любезни гласове на български, иначе ситуирани в Англия, след няколко минути намериха адреса, който търсехме и ни изпратиха маршрутите, които можехме да видим на тъчскрийн екрана.

Дано никога на никого не се налага да ползва услугите на системата за катастрофи, но е облекчаващо човек да знае, че не е сам в автомобила си, дори когато е сам, и че на един бутон разстояние от него има жив човек, който може да му помогне в криза от всякакъв сорт.

Що се отнася до разхода на гориво, резултатите са задоволителни. При извънградско каране, със средна скорост около 140 – 150 км/ч, постигнахме 6.8л/ 100 км., което не е никак лошо за тези размери.

Наясно съм, че Zafira е семеен миниван, който не предполага офроуд изпълнения, но на един завой на Искърското дефиле не издържаме на любопитството и я качваме по един леко наклонен, неасфалтиран селски път в гората.

Голямото момиче ни закара и ни върна, без да се замисли. Дори не успяхме да изцедим някакъв адреналин, защото и тук, извън пътя, Zafira се държеше като на магистралата и като на „Солунска“ – спокойно и достойно – като санбернар, чиято житейска задача е да опази своите хора на всяка цена. И той го прави, минавайки през всякакви терени и ситуации с типичното за едрите кучета невъзмутимо спокойствие.

PS: Истински санбернар би се чувствал много добре в този автомобил. Големите кучета, както разбира се и малките, са добре дошли, накуп с одеялата, купичките с вода, играчките, децата, техните играчки, басейнчета или шейни (според сезона), детски колички, огромни дамски сакове с десет тоалета за двудневно пътуване и рибарски принадлежности на мъжете.