"Голямата тетрадка" (A nagy füzet,2013)
Войната през погледа на две момчета, принудени да се научат сами да оцеляват. Филмът на Янош Сас по романа на Агота Кристоф разказва за момента, в който две деца трябва да забравят за думите на обич, защото от спомена за тях боли. Двамата близнаци Клаус и Лукас живеят при баба си в село близо до унгарската граница в края на Войната. Жената прави живота им ад до момента, в който двамата разбират, че във времена като тези, няма място за чувства, сантименталност и пощада. "Голямата тетрадка" е филм, в който усещането за Холокоста присъства толкова осеаземо, особено в кадъра, в който евреите са водени сякаш стадо към заколение и единствените, които виждат нещо нередно в това са двете деца.

"Момчето с раираната пижама" (The Boy in the Striped Pajamas, 2008)
Офицер от СС се мести със семейството си в резиденция в близост до концлагера, който е назначен да управлява. Там, през телената ограда, неговият син се сприятелява с момче от лагера - до степен, в която се случва необратимото и непростимото. Един филм за приятелството, което не зачита никакви граници, никакви режими, нито телени огради. За абсурда и противопоставянето на два свята, между които се оказва, че взаимодействието не само е възможно, но и устойчиво. Гледайте този филм и окончателно ще се убедите в безсмислието на всичко онова, което е погубило толкова много човешки животи - не само тези зад телената ограда, а милиони други, засегнати непряко от събитията.

"Пианистът" (The Pianist, 2002)
Замисляли ли сте се някога за всички онези таланти, чийто гений не е оцелял? Познаваме Ане Франк единствено благодарение на една дама, която решава да запази дневника й (по-точно да го укрива) в продължение на години. А колко още като нея би могло да има...? Такива мисли донася филмът на Роман Полански, който разказва истинската история на композитора и пианист Владислав Шпилман. В ролята е Ейдриън Броуди, който печели Оскар за най-добър актьор, а филмът е сред най-добрите европейски заглавия на 21 век. Защо? Защото показва, как може да оцелееш в епоха като тази и защото изкуството винаги може да те прекара "от другата страна". Тук не говорим просто за оцеляване на фона на мрачни събития, а за измеренията на гения и зверствата, на чийто фон той има силата да издигне човешката душа.

"Животът е прекрасен" (La vita e bella, 1998)
Шедьовърът на Роберто Бенини е един от върховете, когато говорим за събитията от Втората световна война. Един от малкото, които предоставят различна трактовка на случващото се в лагерите на смъртта. Един нереален филм (тъй като това не би могло да се случи нито за минута в истински концлагер), който обаче напълно реално показва докъде би могло да стигне желанието на един баща и съпруг да предпази близките си.

"Четецът" (The Reader, 2008)
15-годишен младеж започва любовна връзка с 36-годишната служителка в градския транспорт Хана Шмиц. Аферата продължава едно лято, след което Хана без предупреждение си тръгва от живота на Майкъл. Години по-късно двамата отново се срещат и там започват противоречията. Как изглеждат нещата отвътре? Какви са онези, които са стоели зад действията в лагерите? Не онези "големите", по чието нареждане всичко се е случило, а онези, които са изпълнили заръките? Възможно ли е да има повече от една гледна точка? Едно е сигурно, този филм си заслужава да бъде гледан, когато говорим за Холокоста.

"Изборът на Софи" (Sophie's Choice, 1982)
Не разбираме до кaква степен е застъпен Холокоста в тази лента до нейния край. При толкова много събития той някак остава като фон. Но именно на финала сякаш всичко започва отначало, през нова призма - призмата на белезите. Белезите в една жена, които оставя престоят в концлагера. Разбираме, че не е нужно да работиш от зори до здрач с пистолет, опрян в главата, за да изпиташ ужаса, за който разказват оцелелите днес. Историята показва до какви измерения могат да стигнат ужасът и извращенията в лагерите. Критикът Роджър Еберт, най-известният филмов критик и до днес, поставя този филм на първо място в класацията си за филм на годината през 1982. А великолепната Мерил Стрийп печели своя втори Оскар за ролята си на Софи Завистовски. Гледайте - ще е поне полезно.

"Списъкът на Шиндлер" (Schindler's List, 1993)
Всеки филм за Холокоста изследва този период от различна гледна точка. Понякога това е детската ("Момчето с раираната пижама), комичната ("Животът е прекрасен), женската ("Четецът") или някоя друга. В гледната точка, която избира Стивън Спилбърг за своя шедьовър, има нещо отвъд обикновеното историческо отразяване. Има едно изобразяване на епохата, в което ще видите и чуете онова, което режисьорът не ви казва и показва. Той ви стимулира сами да достигнете до него. Ще разберете гледните точки на различните психологически типажи, характерни за епохата. Ще усетите коментара, изразен в едно червено палто, което говори колкото хиляди думи. Съвсем заслужено отреждаме на "Списъскът на Шиндлер" челно място, когато търсим гениално художествено, но и реално отражение на явления като Холокоста.