MINI Clubman JCW: сладък, нежен хулиган

Забавлението с тях е гарантирано.

Още в града хората се заглеждат по колата и с неудоволствие установявам, че причината не е, че приличам на Грейс Кели с омотан шал на главата и слънчеви очила, тъй като изобщо не прилича на Грейс Кели, а самата кола, която лепи зениците върху себе си. Безумният червен покрив, наситеното черно, характерните фарове…Clubman ме кара да си пусна песента „Sweet and tender hooligan“ на Nouvelle Vague.

Интериорът на нежния хулиган очарова с характерния MINI стил и радваща окото прецизна комбинация между ретро и високи технологии. Мъжът ми, който се вози до мен, изпада в екстаз от отделния бутон за смяна на акцентните светлини в купето, след което мощно се въодушевява от цветния светодиоден пръстен около централната конзола, който променя цветовете и поведението си в съответствие с действията на водача.

Вътре е като в космически кораб: много светлини, купища информация за пилота, инфотейнмънт в най добрия му вид и привлекателен дизайн.

Докато се движим към село Делчево, излизайки от цивилизацията, установяваме, че навигационните карти са относително стари, което не отива на този модел от 2017.

Поведението на пътя напомня на хищник, тръгнал на лов, чийто пръв приятел е водачът. Нещо като да опитомиш пума и да пориш горите на гърба й, докато ловува катерици. All-wheel drive системата в комбинация със стабилизиращата система, спортния режим и автоматичната 8-степенна скоростна кутия правят шофирането истинско адреналинно забавление.

Нужно ли е да пиша за ускорението на 231-те коня, впрегнати в специалния спортен режим, в комбинация със спортното рали звучене на двата ауспуха? Това MINI наистина е много бързо. И малко лошо. Защото съм сигурна, че дори прословутата баба Хилде, от която всички си купуват италиански автомобили втора ръка, би натиснала газта с подивял поглед, щом излезе не права отсечка с Clubman.

Хубавото е, че инженерите са се погрижили колата да отговаря на нечестивите пориви, които провокира у шофьорите с достойно стабилно поведение и безопасност на много високо равнище.

Хулиганът спокойно се справя с острите завои дори при не особено разумни скорости, а усещането е за нещо отвъд стабилността – за нокти, вкопчени в асфалта. Смяната на скоростите при спортно ускорение се усеща единствено в ръчен режим, но предвид истинското удоволствие лекото придръпване едва ли ще направи впечатление на любителите на адреналина.

Село Делчево в часовете след залез е фототапет. Автентични къщи, светлините на Гоце Делчев отвисоко, тераси с цветя и усещане за българщина в неподправен вид. Нощта минава бързо и сутринта се ражда от върховете на Пирин, разливайки се върху селото, в което живеят общо 36 човека, от които само две двойки.

Качвам се в Clubman, издърпвайки предната част на шофьорската седалка, така че да бедрата ми да почиват, докато от колената надолу натискам педалите. Много приятна екстра, особено за хора, които цял живот страдат от дълги крака.

До Кавала караме на Green режима, който също не е за пренебрегване, тъй като предлага спокойно шофиране с много приличен разход на гориво – около 7,5/100 в извънградски режим.

Гръцкият град ни посреща с празнично облечена тарапана, лека миризма на море и палми – в Гърция морето си е море и през април. Кръчмите са пълни, а Кавала носи една специфична артистичност, с която съм го запомнила и от предишните ми посещения там.

След като се натъпкваме с октоподи и миди, се връщаме към Clubman и София. Пускам отново „Sweet and tender hooligan“ : аудио системата Хармън/Кардън прави качеството на звука в относително малкото пространство да съответства напълно на визуалния кеф от интериора, а дълбокият бас – на спортния, галещ тъпанчето звук на ауспусите.

Имаме още няколко часа заедно, докато стигнем до София. Може да сте сигурни, че ще ги прекараме добре.