shareit

До река Караагач и обратно със съвършената женска кола: Great wall Steed 5 Hunter

| от Цветелина Вътева |

Сещате ли се за онези фини, деликатни автомобили, в които влизате с благоговение, гледате със страхопочитание и стоите на тръни да не би да ги ожулите в някоя кофа за боклук?

Днес ще ви разкажа за техния абсолютен антипод. Когато отидох да взема Great wall Steed 5 Hunter за тест-драйв, ми обясниха, че хората, които го карат обикновено се държат с него душмански, опитвайки се да докажат, че българо-китайската дружба трудно може да доведе до нещо добро. Но аз знам едно: единственото по-лошо от претенциозен автомобил, е скучен такъв. А Hunter определено не е нито едното, нито другото.

С това предупреждение и с лек страх в сърцето, тъй като никога не бях шофирала пикап, се мятам на Hunter-а и се гмурвам в софийския привечерен трафик. Само след 15 минути сърфиране из булевардите и тесните, централни улички на столицата, вече знаех: това е съвършената женска кола. Не защото е малка и сладка, тъй като не е, нито защото е маневрена и стилна, макар че като за размерите си от 5 метра и половина, Hunter всъщност е доста маневрен. Причината да пожелая да карам винаги тази кола в града е друга.

Стреснати от бойния вид на Hunter, вероятно убедени, че жена зад волана на такъв автомобил познава габаритите му по-зле от законите на физиката, и уплашени от перспективата да извадя две карабини от каросерията и да стрелям на месо, всички шофьори се отдръпват от мен като морето пред Мойсей: видях здравеняци в X6-ци, които удряха спирачките, щом се задам на хоризонта; сурови таксиметрови шофьори, които галантно ми правеха път и дори шофьор на маршрутка, който ме пусна да мина пред него. Преди още да съм се съсредоточила в техническите детайли на Hunter-a, вече го харесвам, тъй като виждам в него решението на проблема с липсата на респект, с която жените се сблъскваме по българските пътища.

13532940_10154401314404382_6478301385539033226_n

По пътя към офиса спирам на един светофар, при което господин с E-класа се спуска напред, невъзпитано зяпнал Hunter-a, за да го види отпред. Моментът, който очаквам с известно притеснение, е паркирането. Hunter не е точно колата, която бихте нарекли „градски мъник“ и бихте паркирали за секунда и половина успоредно между две лимузини на „Солунска“. Изненадващо обаче се оказва, че с паркирането на Големия няма никакъв проблем. Първо един симпатичен шофьор, виждайки, че търся място за паркиране, ми прави знак, че излиза. След това, разбирам, че Hunter-a разполага с много чувствителен парктроник, който прави шанса да се блъснете при маневриране назад на практика нулев. Освен ако, разбира се, не сте събрали повечко ушна кал.

Докато приключвам с работния ден, виждам две ученички от близкото училище да си правят селфита с Hunter-а и усещам остър сърбеж в петата, който индикира само едно: неистово желание да го изкарам извън града. А по възможност – и извън пътя.

Задоволявам този сърбеж на следващия ден, когато натоварвам мъж, приятелка и приятел в пикапа и палим към морето. Въпреки обявената максимална скорост от 160км/ч и очакванията за бавното й достигане, нестабилност и трудно управление при тази скорост, се оказва, че машината се държи много стабилно на 160 и изисква минимална интервенция за коригиране на посоката. Дали това се дължи на електрическото серво управление на волана или на нещо друго, няма значение. Важното е, че стигаме до Бургас достатъчно бързо, дори преди да сме успели да се изпокараме. 6-степенната скоростна кутия е лесна за превключване и е най-вероятната причина за относителни ниския разход на дизел за този клас: грубо изчислихме 8л/100км, което е едно далеч не лошо постижение.

Да, возията на задните седалки е относително твърда, Hunter няма да ви вози, както би го направило едно Renault лимузина, но за сметка на това ще ви даде възможност да правите с него неща, които една лимузина никога не би позволила. Шофьорът и пътникът на предната седалка се возят комфортно, а спартанският интериор дава специфично усещане за мъжкарство, което би се понравило на всеки мъж, а за да сме честни – и на всяка жена. Освен това, в спартанското тук-там намираме изненадващи екстри като бутонното управление на семплия CD/MP3 плеър от волана.

Крайната точка на нашето пътуване е къмпинг, чието име предпочитам да остане тайна. Пред изумените погледи на подранилите къмпингари, качваме Hunter-а директно на плажа, паркираме го зад бара и сядаме да пием по една прясна бира с мед и джинджифил. На автомобила това вероятно не му се нрави, тъй като неговите притежатели трябва да пият истинска, горчива бира, но по-късно ще го разходим до едно специално място, което ще му хареса. На пясъка Hunter-a се чувства най-добре. Пробваме да включим 4H режима, след като задните all-road гуми затъват до джантите, но това решение се оказа с променлив успех. Изважда ни 4L режима с блокирани диференциали и така оставаме, докато не приключим с пясъка. В този режим нямаше никакви проблеми дори да изкачим няколко пясъчни възвишения.

Great wall, Hunter, автомобил, кола

Когато се стъмва, забелязвам, че DRL светлините са реализирани през халогенните фарове в предната броня. Впечатление прави една много красива и полезна добавка на колата, особено за офроуд – мощната LED лента в предния булбар, която осветява като през деня зоната от два метра непосредствено пред автомобила. Водени от нея, тръгваме към близкия хотел, в който ни очаква характерната за южното Черноморие рецепционистка, която ни мрази. Ние ще преглътнем това и ще се наспим във влажните чаршафи, тъй като утре предстои да се потопим в сърцевината на тест-драйва на този специален автомобил.

Същинската част на теста ще се случи в близост до река Караагач, известна още като Орляшка река. Вълшебството й не е в безкрайния шавар, комарите с размер на соколи, морските змии и отсъствието на човешка намеса. То се крие под привидно гладката й, зелена повърхност, където през летните месеци се размножава една от най-вкусните морски риби – морският кефал. Уловен преди 2 часа и изпечен на жив огън върху пясъка, кефалът вкусово превъзхожда и най-скъпите риби от менюто на елитарните, рибни ресторанти в столицата.

Там, където тази риба вирее, е мястото, на което водим Hunter, който, ако беше куче, при думата „лов“ или „риболов“ щеше да започне да подскача еуфорично около стопанина си. Пътят през нивите до реката има повече неравности дори от магистрала „Тракия“, но Hunter-a ги прекосява мъжки и без замисляне. Отново прибягваме до 4L режима с блокирани диференциали, благодарение на който Големият изкачва съвсем сам няколко 30-градусови хълмчета, дори без нужда от подаване на газ. В един свят на изгоряла трева, магарешки тръни, жаби и папур, в който единственият звук, който докосва тъпанчетата, е този, който издават цикадите, човек трябва да влезе с автомобил, който да му пази гърба.

Great wall, Hunter, автомобил, кола

Майка ми казва, че когато една жена си избира мъж, трябва да знае, че с него може да отиде на война. Същото се отнася и до автомобилите в условия извън градската суматоха и магистралната пустиня. А Steed 5 Hunter е точно такъв автомобил. Той не е безкрайно луксозен, нито идеално комфортен и напудрен. Не носи червило, а балната рокля би му стояло нелепо.

Но с него ще бъдете забелязани и уважавани, а е много вероятно и да поискат да се снимат с вас. А ако искате да стигнете до места, до които другите не стигат – той ще ви закара и ще ви върне. Не е ли това най-важното?

За повече от Hunter приключението – в галерията.

 
 
Коментарите са изключени за До река Караагач и обратно със съвършената женска кола: Great wall Steed 5 Hunter