Код жълто: Как НЗОК ще решава кой да се лекува от хепатит С

За онези блажени хора, които не знаят, хепатит С е инфекция, засягаща предимно черния дроб. Причинител на заболяването е вирусът на хепатит С (HCV). Хепатит C често протича без симптоми, но хроничната инфекция може да доведе до образуване на фиброзна тъкан по повърхността на черния дроб, а след години – и до цироза. В някои от случаите, хората с цироза развиват също и чернодробна недостатъчност, карцином на черния дроб или разширени вени в хранопровода или стомаха, което може да доведе до кървене или до смърт.

Накратко толкова.

Допреди две години лечението на заболяването е представлявало комбинация от пегилиран интерферон и антивирусното лекарство рибавирин, която се прилага в продължение на 24 до 48 седмици, в зависимост от типа на вируса на хепатит С. Или т.нар. интерфероново лечение. С него подобрение се е случва при 50-60% от лекуваните, а страничните ефекти са изключително чести и включват суицидни мисли, кожни проблеми, опадане на косата, тежка анемия. Освен това интерфероновата терапия продължава една година, в която пациентите се бодат всяка седмица и натоварва психиката, правейки ги депресивни и апатични.

Преди три години обаче медицината прави огромен пробив и вече има медикамент, който изчиства вируса в рамките на 3 месеца с успеваемост над 96%, без риск от резистентност, без странични ефекти. Излекувани са хора в напреднал стадий, както и пациенти, при които интерфероновото лечение не е дало резултати. Има и случаи, в които злокачествени туморни образувания на черния дроб изчезват. Световната гастроентерологична общност и пациентските организации на болни от хепатит С са обнадеждени, а СЗО и ООН смятат за съвсем реалистично до 2030г. с тази епидемия да се приключи.

Медицината е свършила своята работа и пътят оттам нататък е политически. Всяка държава трябва да подготви стратегия, в която поне половината от хората да се изследват за хепатит С и поне 75% да получат достъп но лечение.

До момента обаче единствено Франция, Холандия и Португалия не ограничават достъпа до лечение. Половината от страните в ЕС имат приети хепатитни планове, имат и регистри.

Какво се случва в България?

Новата безинтерферонова терапия се прилага в България от март 2016г. (две години след останалите държави в ЕС) и към момента хепатолозите имат много добър процент на постигнат траен вирусологичен отговор. Лекарството е въведено със сериозни ограничения и се прилага само при пациенти с напреднало чернодробно заболяване. На нашия фармацевтичен пазар има три компании, които предлагат новия медикамент, а цената му варира между 80 и 100 000лв. за тримесечно лечение (след като от НЗОК договарят с фирмата-производител 40% намаление на цената).

И тук идва и въпросът: на кои пациенти трябва да се отпуска терапията по здравна каса?

Подборът на пациенти трябва да се прави от консилиуми въз основа на изследвания.

След чернодробна биопсия лекарите разбират каква е степента на фиброза (увреждане на черния дроб) и степента на активност на вируса.

Пациентите с по-висока степен на активност следва да са с предимство пред тези, при които хепатит С е в начална фаза, тъй като ако заболяването се развива бавно, изчакването на новото лечение в рамките на година не е фатално за пациента.

По думите на проф. Масимо Коломбо от международната чернодробна фондация EASL, цитиран от Мария Чернева в репортажа й по темата по БНТ, в света вече има четири фармацевтични компании, които предлагат лекарството за безинтерферонова терапия и конкуренцията между тях неминуемо ще доведе до приемливи цени навсякъде. Дали НЗОК е постигнала споразумение за възможно най-добрите цени, които съответно да позволят максимално широко разпространение на медикамента, към момента не е оповестено от Касата, нито от Министерство на здравеопазването.

Какво прави НЗОК?

От средата на януари в сила влизат нови правила за лечение на хепатит С с безинтереферонови терапии. Според тях не лекарите, а Касата ще решава с какви медикаменти да се лекуват болните хора. Ако медиците искат да я сменят, ще трябва да потърсят позволение от Надзорния съвет. НЗОК посочва като „първи избор“ на лекарите медикамент, който до момента не е използван при български пациенти и не е познат на гастроентеролозите у нас, а лекарствата с доказана ефективност стоят като втори и трети избор, като в случая думата „избор“ не е с пожелателен смисъл.

Очакванията на пациентите за нови правила са били лечението да стане достъпно и за болните в начален стадий. НЗОК обаче ограничава избора на терапия по „икономическа целесъобразност“ и налага този определен медикамент като първи избор за лекарите. А лекарствата не са взаимозаменяеми и действат различно в зависимост от генотипа на вируса и придружаващите заболявания.

Озадачаващото в случая е и че водещите хепатолози у нас не са участвали във формирането на новите критерии, а специалистите разбират за тях от сайта на НЗОК.

Задължаването на лекарите да изписват определено лекарство представлява ограничаване на свободата им за вземане на решенията и незачитане на лекарската им преценка, при това неаргументирано. От гледна точка на пациентите, решението на Касата също е в най-добрия случай неразумно, тъй като не е доказано, или поне не е оповестено, че медикаментът, с който ще се лекуват болните от хепатит, има същата ефективност (над 96%), както не е доказано или оповестено, че това лекарство, подобно на другото, има нула странични ефекти и продължителност от само три месеца.

Това решение на НЗОК, разбираемо, хвърли в паниката пациентите, тъй като е естествено болните да искат най-доброто за себе си и при наличието на доказано изключително ефективно лекарство, да изискват да получават от него.

Ясно е, че лекарството е скъпо и че не всички ще имат финансиран от Касата достъп до него. Но преценката за това кой да получи революционния медикамент следва да бъде правена от медицински специалисти въз основа на медицинска, а не т.нар. „икономическа целесъобразност“, която хвърля в мъгла процедурата по избор на фирмата-производител и начина на подбор на пациенти, които могат да имат достъп до лекарството.

Обществото е наясно с неуредиците и пробойните в здравната система, с недостатъчността на парите, с относително малкия брой на хората в България, които си внасят здравните осигуровки, и с трудните казуси, пред които се изправят здравните специалисти от различни институции и заведения. Но когато на карта са заложени човешкото здраве и шансът за излекуване от доскоро считано за фатално заболяване, изискванията към тези, които управляват и разпределят средствата, трябва да са изключително високи.

Добре ще е НЗОК скоро да изясни позицията си относно спорните нови правила за безинтерфероново лечение на болните от хепатит С, защото в противен случай служителите там поставят под съмнение смисъла на работата си.