Държавна работа срещу частна работа
Вие сте млад предприемач, както е модерно. Всички мразят да имат някого над себе си (освен на Коледа). Бизнесът ви обаче се проваля, както е нормално. Повечето бизнеси се провалят (не всеки ден е Великден). И сега какво правим? Нещо държавно ли правим или в частна фирма? Отговорът е, че както в любовта, така и в плащането на сметки на края на месеца всичко зависи от приоритетите ни.
Държавната работа предлага почти цялата свобода на света за почти някакви пари. А ако имаш свобода, но нямаш пари, файдата е минорна. Разбира се, може да харесваш това, което правиш. Тогава живееш щастливо по системата „кеф цена няма“. Но както знаем, има много лоши хора, които третират държавната си работа както децата им третират градския транспорт.
Наложи ми се да мина през Централната поща, за да задам риторичния въпрос „Предадохте ли ми молбата, която пуснах преди месец и половина?“ Жената, която менажира тия неща, нека я наречем Властелина на молбите, си беше тръгнала в 3 следобед. Вярно, че е петък, ама 3 следобед ми е малко рано. Следващия път, когато си плащам данъците, на всички банкноти ще напиша „Дай молбата ми на шефа, госпожа„, току-виж, когато й плащат заплата от моите данъци, вземе та прочете и се сети.
Трябва все пак да призная, че веднъж ходих в НАП и хората там бяха съвсем различни. Първо, бяха там. Второ, бяха мили и се усмихваха.
Частниците плащат по-добре, но изискват повече работа. Всъщност, плащат нормално и изискват нормално. Там нещата в това отношение са ясни, но има други клопки и завъртулки. Например не е чуждо за частния сектор да не знае много добре към какво се стреми или да не го артикулира адекватно или хич. Така вие се качвате на кораба, без да знаете това сега кораб ли е или остров. Това става най-често, ако лидерът на фирмата е, да го кажем по-мило, интелектуално възпрепятстван. Също така, има вероятност мениджър да ви е по-млад човек от Вас, понякога два пъти по-млад. Ако нямате нерви за това, или имате его за това, по-добре внимавайте.
Иначе останалите проблеми са горе-долу заради хора, които не са попаднали там по каналния ред – в частния сектор шуробаджанащината е легална. Например синът на шефа тъкмо е завършил бакалавър в Англия и от двата избора – да си намери работа там или да се върне тук – му се е наложило да избере втория. Сега той е проджект мениджър, защото на младите хора със западно образование трябва да се дава възможност. Нищо че вие продавате пластмасови изделия онлайн, а той е завършил „Йога и източни практики на дишане“.
Разбира се, има изключения, Бог да ги поживи! Готините частни фирми трябва да имат собствен празник. Ползата ще е само морална, защото ще работим и на него. Иначе ако наистина се чудите накъде да хванете, най-добре се хванете за себе си и започнете нещо свое. Иначе нямате какво много-много да кажете на горните хора.
