Volkswagen GTE: игра на енергия

Тест-драйвът на Volkswagen Golf GTE започва в една много гореща, августовска сутрин със стартова точка „Централни софийски гробища“. След известни главоблъсканици относно най-добрата дестинация за тест-драйв на хибрид, сядаме в лъснатата, бяла количка, почернели от въздуха над ритуалния дом в гробищата и в меко казано минорно настроение.

Докато се настанявам на седалките, пременени в леко хипстърско каре, и гледам таблото и волана с малко изпразнен поглед, решението идва от само себе си. Най-добрият начин за отмиване на тъгата, е солената вода. Нагласям на навигацията крайна точка „Бургас“, и потегляме.

Потегляме, но не без известно чудене дали колата всъщност е запалила. Автомобилът е толкова безшумен, че създава усещане за безтегловност. С леко подаване на газта, GTE меко отплава по асфалта, сякаш гумите се плъзгат в памук. Когато свиквам с нетрадиционната за стандартен автомобил с двигател с вътрешно горене тишина, всъщност установявам, че тя не просто ми харесва, а е способна да заглуши и вътрешните шумове на ума – с което малко автомобили могат да се похвалят. Движението в електрически режим в града бързо се превръща в чиста наслада – плавна и безшумна.

Още преди да излезем от града, установявам, че усещането, което дава тази кола, не е като за тест драйв на автомобил, а като за проба на нова високотехнологична играчка. GTE е по-скоро устройство, отколкото средство за придвижване. Имах такива подозрения, тъй като вечерта преди погребението и тест-драйва, уместно реших да прочета ръководството за употреба, което ми даде малко информация, която на пръв поглед стряска, но при по-внимателен прочит – става вълнуваща.

Устройството GTE разполага с водно охлаждане на високоволтовата батерия, електрически компресор за климатика и самозаключващ се кабел с адаптер за зареждане от домашната електрическа мрежа. С GTE трябва да се следи вече за прегряване на батерията, както и да се има предвид, че капацитета й намалява при температури под -10 градуса – нищо общо с нещата, на които човек обръща внимание в класическия автомобил.

Малко след Вакарел трафикът се поразрежда и някак логично идва моментът, в който трябва да се случи същинският тест-драйв. Спирам електрическия режим и включвам смесения. За разлика от повечето хибриди, GTE има автономен пробег, което го прави същински преход между двата свята: този на познатите ни досега автомобили, и този на електрическите. Става ясно, че VW са се устремили към пълна електрификация, където, вярвам, се намира бъдещето на автомобилната индустрия.

Трябва да призная, че изненадващите 204к.с. се усещат малко по-различно от 204к.с. от стандартен двигател с вътрешно горене. Електрическият двигател подсигурява моментално ускорение при кик-даун (лекото щракване на педала на газта в най-долно положение), дори при скорост от 120км/ч. И като казвам моментално ускорение, имам предвид, че нови модели на BMW и Audi по никакъв начин не могат да ни настигнат по наклона след Вакарел. Моментът, в който разбирам, че май започвам да се увличам по GTE, е този, в който вдигам скорост, деликатно надвишаваща разрешената по магистрала, и кик-даунът ми дава „кик“ в стомаха, който иначе се получава само при отлитане на самолет.

На извънградско движение със скорости над 120км/ч GTE се държи като стандартен автомобил, дори по отношение на разхода на гориво (8-9/100), освен ако не е активиран GTE режима. В този случай електродвигателят работи в синхрон с двигателя с вътрешно горене, което създава страхотно усещане за сериозна мощност при поискване – по всяко време и моментално.

Въпреки че резервоарът не е дори преполовен, спираме на бензиностанция пред невъзпитано любопитните погледи на хората, които зяпат надписа „1,5 л – 100км“. На въпроса дали можем да си заредим колата, служителите от бензиностанцията реагират приблизително както реагират възрастните жени на регистратурата на евтини хотели по Южното Черноморие, когато бъдат запитани дали може да се плати с карта. Все пак, момчетата намират начин да включим GTE към кабела, и за около 40 минути, батерията се зарежда горе-долу наполовина.

Обратно на пътя: нещо, което задължително прави впечатление, е безупречният адаптивен круиз контрол. Тази интегрирана в колата система превръща пътуването до морето от часове на умора и напрежение, в спокойно, небрежно забавление, което не изисква повече концентрация от игра на думи. Круиз контролът на GTE е нещо като средния карабинер при катерене. Изглежда рисковано да се отпуснеш на него, тъй като животът ти зависи от неговата сигурност и издръжливост, но веднъж престрашиш ли се, установяваш, че не можеш без безценните почивки на крайниците, които ти дава. Изисква доза смелост да приемеш, че дори пред теб да се вреже неадекватен шофьор, засичайки те на магистрала със 140км/ч, автомобилът ще намали скоростта достатъчно бързо, а при необходимост дори ще спре. Но когато свикнеш с това, единственото, което остава като шофьорски ангажимент, е следенето на обстановката и престрояването в лентите с така остарялото, но силно желателно даване на мигач. За всичко останало, GTE се грижи сам.

От Стара Загора нататък ползваме само круиз контрола, така че когато стигаме до Баш Бара на къмпинг „Градина“, не сме рошави, изморени и смачкани, както обикновено, а готови да посрещнем морския залез с широко отворени очи.

Минава нощ на музика, вълни и калмари, след което отново се качваме на GTE, за да сложим край на морския уикенд. Не без още няколко момента обаче. Първо, много е важно да се знае, че сензорът за близост, който позволява отключване на вратата на колата само с ръка, докато ключът е някъде в багажа, придава особено изразено, приятно усещане за гъзария. Докато се отдалечаваме от морето и миризмата на созополски смокини, притъпявам неизбежната тъга от навлизане в сушата с игра с инфотейнмънт системата. Тя предлага ниво на настройки на автомобила, което ще докара до еуфорична атака и най-сериозния хай-тек маниак (настройка на яркостта на декоративната светодиодна синя светлина на вратите и праговете, задаване на време на отпътуване и желана температура в купето по това време – при включен в контакта GTE, multi touch (онова, на което събираш и разпъваш екрана с пръсти и което е рядкост при навигационните системи).

Golf GTE се отдалечава на светлинни години от визията за пернишкия Golf, който бил най-бързата кола в света. Всичко в този автомобил е една голяма игра на енергия. Между електричество, батерии, двигатели и огромни дози вълнение, които заливат шофьора при откриването на още нещо яко, и още нещо, и още нещо. Както заключва моя спътник, „Абе голям кеф“.

Предавам ключовете му с неприязън, но се сещам, че през февруари за продажба в България пристига Passat GTE Plug-In 218 конски сили. Come to me, baby.