Чували сте за дивия северозапад, нали?
‘ Не, не говорим за оня у Америка, а за нашио си северозапад – Видин, Враца, Монтаня? Колкото и да сте чували, надали ще срещнете по-добро описание на онзи забравен край, от книгата на Торлака – “Северозападен романь”.
Дълго време отлагах прочитането книгата на Стоян Николов-Торлака. Купих си я и я зарових под купчината останали книги. Докато успея да стигна до нея, купих още един брой за майка ми, която е в Чехия. Изпратих я до там и тя просто не можеше да спре да се смее, междувременно питайки ме „А ти започна ли я? Голям смях! Тук чак съседите ме чуват как се смея!“. Е след такова кратко ревю нямаше как да не я подхвана. И наистина – не можеш да спреш да се смееш.
Стоян Николов-Торлака е родом от Монтана. Често хората от този край се майтапим (понеже аз съм от Видин), че в Северозапада се намира истинския Бермудски триъгълник: Враца – Монтана – Видин. Идвайки в Софията да уча се запознах с хора от цяла България, но честно да си кажа – такива характери, начин на живот и чувство за хумор си има само у нашию край. И Торлака се е постарал да го покаже с всяка използвана дума в романа си.
Цялата книга е написана на северозападен диалект. Винаги съм си мислела, че не е толкова неразбираем в сравнение с нормалния език, обаче направих експеримент. Дадох книгата на хора, които НЕ са от този край на България. И резултатът беше потресаващ! Начинът, по който произнасяха думите, а също и непознатите думи много объркваха чуждоземляните. Истината е, че книгата се чете много, много бързо, но единствено знаейки къде са ударенията на думите и естествено – какво значат.
За сюжета: Торлака ни завежда в едно китно северозападно селце, където ни запознава с Братан, сестра му Любица, малоумния Свилко и още знайни и незнайни герой със цветни имена: Божо Цифуняко, Денка Мандрамуняка, Данчо Муфтата и ощее и ощее … Там Любица (позната в книгата като Юбица) е най – големия таралясник у целото село. Начи ако не знаете кво значи таралясник – напишете в гогъл! Та, Юбица известна у цело село със сексуалнио си опит срами брат си и сички се подбъзикват под път и над път с него. Което на него ич не му аресва. И те така, след като цел ден са го ебавали кво е правила сестра му нощеска и колко била добра, он решава че ше сложи край на таа история. Че я омъжи. И то не за кой, а за най-големио малоумник у целото село – Свилко, сино на Данчо Муфтата. А къ ше свърши целата таа история – подробности у книгата.
„Северозападен романь“ е цветен, искрен и истински. В него много добре е описан тоя захвърлен и забравен от всички български край – той е див, шокиращ и безскрупулен. Той е колоритен, пълен с чепато чувство за хумор и псувни.
„Северозападен романь“ има продължение. Е, уж не е точно продължение, но срещаме някои от героите. Не съм стигнала до него още, но я купих за майка. Книгата е в Чехия. Така че, Торлак, да знааш че разпращам книгата ти по свето!
Не е страшна таа книга. Ако не разбирате нещо – отзаде има речник на непознатите думи. Пробвайте се и нема да сгрешите!
*В текста си авторката се придържа към характерния стил на книгата. Ревюто е публикувано в блога на Ася Ангелова.
