Дай ми некой лев за бензин на Астрата
Римите на Ицо Хазарта никога не са били случайни. Но от „Дай ми некой лев за бензин на Астрата“ в песента на Ъпсурт „Колега“, която излезе през 2005 г., до днес, „Астрата“ е изминала дълъг път. Затова, когато се появява възможността да правя тест-драйв на новата Astra, която стана автомобил на годината за 2016, съм решена да проверя дали славата й се носи от обичайната за този модел практичност и нисък разход, или има и още нещо.
„По дрехите посрещат, по ума изпращат“
Astra е красива по градски. Без да е прекалено „flashy“, този автомобил блести с доста привлекателен външен вид. Новата фурия изглежда някак по-технологична, предницата има секси, злобна физиономия, а визуалното преминаване на LED светлините в предната решетка създава впечатление за завършеност.
Когато сядам в колата, установявам, че това е един от малкото автомобили, които още със сядането и с не повече от две настройки, правят седалката по-удобна от дивана у дома. А той е висока топка. Седалките не без причина са одобрени от германското дружество AGR. Това значи, че държат шофьора по-стабилно при спортно каране и не напрягат гърба при продължително. Освен това, седалките на Astra предлагат вентилация и масаж (само на шофьорската). На първо четене „масаж“ звучи като префърцунена, излишна екстра, но всъщност се оказва, че никак не е лошо някой да ти масажира схванатия гръб, докато отиваш на работа. Или особено докато си на дълъг път. А и в лукса няма нищо излишно.
Този път от Opel са се погрижили и за пасажерите на задните седалки: те предлагат отопление, за което в момента вероятно никой не иска да чуе, но с идването на студените месеци отопляващата функция отзад със сигурност ще бъде оценена по достойнство. За онези, които държат температурата в купето да е съвършена по техния вкус, Astra има двузонов климатроник, което означава край на кавгите относно прекалено топлото или прекалено студеното купе.
Цялостното усещане, което провокира интериора, е доста спортно – заради обшития кожен волан с отопление и ергономичните седалки. Мога да достигна с ръка всеки един контрол, включително мултимедийната система. Но това всъщност не е нужно – повечето контролни функции са извадени на волана, което е страхотно удобство.
Днес Opel Astra има важна и отговорна задача. Ще търси място за сватба. Първата дестинация, към която се насочваме, е Голф клуб „Света София“ в Равно поле. Синята хубавица се пуска леко по софийските улици и отплава към мястото, което й е зададено на навигацията. Обичайно гледам на автомобилните навигационни системи като на дяволски изчадия, чиято единствена цел е да те накарат да изхарчиш максимум гориво, след което да се забиеш в някое дере. Но навигацията на Astra ме изненадва: има бързи менюта и е изключително user friendly-ориентирана.
Мултимедийната система отново е на по-високо ниво в сравнение с голяма част от луксозните марки. Типично за новото поколение на Opel, на неподозирани места може да се открият екстри, които са присъщи на премиум брандовете, докато цените си остават опелски. Звучи твърде хубаво, за да е истина, нали? Да, обаче е.
В момента, в който се озовавам в извънградски условия, петата започва да ме сърби с онзи особен сърбеж, който може да се утоли единствено в педала за газта. Astra-та е пъргава и бърза, като в същото време управлението й е „леко“ и създава усещане за електронна игра, а не за реален автомобил. В случай че се унесете в играта, има активен асистент за поддържане на пътната лента. Стига по пътя, по който се движите, да има маркировка, Astra буквално „ще ви вкара в правия път“, ако залитнете в другата лента.
Това не е единствената функция, която прави автомобила безопасен. В критична ситуация при ненавременни действия от страна на шофьора, колата може да спре сама. Преди това, тя ще ви предупреди. Ако се приближите до автомобил или друг обект пред вас прекалено много, ще видите ярки светодиоди на предното стъкло и ще чуете предупредителния сигнал за сблъсък. Все пак, макар и полезен и евентуално животоспасяващ, този звук не е нещо, което искате да чувате, затова по-добре шофирайте внимателно.
След посещението на голф клуба, Вятърните мелници, вила „Екатерина“ след Вакарел и „Приказната градина“, които са топ сватбени дестинации за последните няколко сезона, с Astra се придвижваме обратно към града. Докато я паркирам на малката улица Гечкенли в центъра, се натъквам и на най-голямата изненада: автоматичния паркинг асистент за успоредно и право паркиране. Изненадващо прецизен и лесен за употреба, естествено в комбинация с парктроника и камерата за задно виждане. Абсолютен хит за градска кола – перфектно паркиране с минимум маневри – само малка част от опитните шофьори са в състояние да постигнат такъв резултат с толкова малко маневри, особено с непознат автомобил.
След няколко успоредни паркирания, по време на които зяпам въртящия се сам волан с очи на хлапе, получило кученце за Коледа, пия една безалкохолна бира и се отправям към нощния мини тест, тъй като са ми казали да обърна внимание на светлините.
Какво толкова особено може да има в един светлини, не ми е ясно. До момента, в който не решавам да подкарам Astra-та по завоите към Копитото. IntelliLux LED светлините осветяват пътя перфектно, което едва ли е някаква изненада. Но това, което ме шашка, е, че светят изключително надалеч, без да заслепят шофьорите пред мен. Благодарение на интелигентната система, която включва и изключва зони, напрегнатото взиране в пътя с присвиване на очите остава в миналото. Край и на насметеното превключване от дълги на къси, щом някой се зададе отсреща. И на досадната надежда, че този, който вече сме заслепили за момент, е псувал роднините ни до девето коляно. С IntelliLux LED светлините на практика сте непрекъснато „на дълги“, но без да пречите на останалите шофьори.
Разходът, който получих по време на извънградската обиколка, не мръдна над 5л/100км, което е похвално.
Като вземем предвид премиум характеристиките, които новата Astra демонстрира, съумявайки да избегне снобското излъчване на други автомобили, които имат същите, че и по-малко екстри, разкошната тяга на 1.6-литровия турбодизел двигател, 6-степенната ръчна предавателна кутия, безгрешната infotainment система, и, разбира се, масажа на шофьорската седалка, можем да заключим, че наградата „Автомобил на годината 2016“ не е дадена лекомислено. И съм сигурна, че Хазарта ще се съгласи.
