Да рисуваш Ванга не е като да опаковаш Райхстага

Миналата година, точно пo това време в София се откриваше едно чудовищно пo замисъла и реализацията си недоразумение. Вероятно е трудно да се сетите кое от многото недоразумения, откриващи се като по часовник, ежеседмично, имам предвид.

За музея с главна буква иде реч, който официално се казва „Национална галерия „Квадрат 500“. Борисов директно каза в интервю: „Подарих на Светлин Русев музей“. Ясно стана и кой пожизнено ще го владее.

Ако имаха малко ум в главите си и желание за този нов и изстрадан музей да се говори и пише не само заради скандалите около него, държавните ни мъже щяха да предприемат редица близки до ума стъпки. Да се сетят, че единственият български артист, признат и обожаван в цял свят, се казва Кристо. Кристо Явашев.

Да се сетят, че е жив. Да се сетят, че не спира да работи.

Да отворят Уикипедия и да видят, че той не просто има рожден ден, а че той стана на 80 години в дните на откриването на музея. Аз на тяхно място щях и да се сетя, че за всеки един музей по света е огромна чест да има в колекцията си рисунки, скици, инсталации, части от творби, и изобщо всичко, излязло изпод талантливите му ръце.

Щях да направя пътека, ако трябва до ателието му в Ню Йорк в САЩ, да моля, да настоявам, да искам, да убеждавам той, с рожденното си име Христо, да направи концепцията за този музей. Да кръстя зала на негово име. Да намеря пари и да направя откупки на негови произведения на изкуството. Да го убедя колко е важно за България и доброто й име той да е в ръководството на този музей. Щях да търся и да намеря начини да го доведа обратно в родината му. Да му дам най-високи държавни отличия, защото той ги заслужава. Щях да се снимам с него, а не с Цеца Величкович и тандема Сталоун/Шварценегер, щях да се извиня за това, че е бил принуден да напусне родината си, щях и да съм благодарен, че я е напуснал.

Щях да настоявам той да пререже лентата за откриването на „Квадрат 500“.

Нищо такова не се случи, няма и да се случи. След това неусетно дойде новината, че се подготвя негова изложба. В България, в родината му. В Софийската градска художествена галерия в средата на септември се откри „Кристо и Жан- Клод: Графики и обекти 1963 – 2014“.

Изложбата съдържаше 130 оригинални отпечатъци и обекти, както и фотографии на осъществени негови и на съпругата му – общо 170 творби. Очаквах все на някой български изкуствовед това, което прави Кристо да му е интересно. И дочаках – лекция на Матиас Коденберг, един от най-големите изследователи на Кристо, дошъл у нас специално. Лекция с име: „Кристо преди Кристо: В търсене българските корени на художника“. Толкоз. Изводите са самонатрапващи се.

На 13.06. 2016 г. Кристо Явашев има рожден ден. Става на 81. След броени дни светът ще се диви на поредния му, непризнаващ границите на въображението, проект. След броени дни в едно малко езерце в Италия всички посетители ще могат на практика да бъдат новите Иисусовци, наистина.

Ще могат да вървят по водата, без да потъват. И то в продължение на цели три километра.

„Плаващи кейове“ е неговата нова инсталация, ще съществува само шестнайсет дни и много интересно за родния ни контекст, платена е изцяло от самия него.

André Grossmann
© 2014 Christo

Всичко – разрешителни, изработка, транспортиране, труд на ангажираните в проекта.

Ако аз бях на мястото на днешните наши управници, щях да намеря начин да си уговоря среща с него и да направя и непосилното, за да го уговоря следващият му голям проект на открито да се случи в родината му, в България.

Щях, но не съм, не съм някое от лицата, определящи културната политика на страната. Те са си самодоволни и самодостатъчни. За тях Светлин е по-добър от Кристо. Да рисуваш Ванга за тях е по-добре от това да опаковаш Райхстага. Да си академик е повече от това си направил инсталацията „Портите“ в Сентръл Парк в Ню Йорк.

Да присъстваш като ерзац за тях е удачният избор. Може би за това Кристо избра да отсъства като оригинал.