Риалити с късане на снимки и вестници

Всеки герой трябва да иска нещо, пък били то и само чаша вода. Това гласи един от известните писателски съвети на Кърт Вонегът. Той съветва и да се прави така, че на героите да им се случват ужасни неща, за да може читателят да види от какво са направени.

Героите от „Шоуто на Слави“ знаят какво искат – искат референдум по 6 въпроса, за три от които така или иначе е необходимо Велико Народно събрание. Няма значение, случват им се и ужасни неща (по втори съвет на Вонегът)– президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд именно за тези три въпроса. Ето така историята придобива достатъчно живец, за да задържи зрителя пред екрана. Необходимо е обаче да се вкара и още малко драматизъм.

Цитати от „Шоуто на Слави“, 06.06.2016:

– Ние нямаше да водим разговор и с теб тази вечер, ако не беше този… субект… (казва Филип Станев с принтирана снимка на президента Росен Плевнелиев в ръце)
– Това е президентът Плевнелиев. (поправя го Слави Трифонов)
– … когото наричат президента Плевнелиев, не знам защо го наричат президента Плевнелиев. С действията си и с искането, което отправи към Конституционния съд, този човек доказа… (бавно и спокойно казва Станев)
– Искам възпитание, искам възпитание! (намесва се Слави)
– … че не е президент на всички българи, най-малкото… не е президент на тези 700 000 българи, които са се подписали… (продължава методично Станев)
– Възпитание! Възпитание искам и дипломация… (настоява Слави, неясно какво има предвид под дипломация в случая)
– … под този референдум… (тук вече се получава нещо като двуглас)
– Коректност! (привидно сърдит е Слави Трифонов)
– … това със сигурност не е моят президент… (повишава патоса Станев)
– Махни снимката! (казва Трифонов)
– … И фактът, че той вече се оттегли от политиката, мен ме кара да изпитвам огромно удоволствие… (продължава Станев)
– Ти не ме чуваш какво говоря. (констатира Трифонов)
– Това е един полически труп. (Кулминация със скъсване на снимката в ефир от страна на Станев)
– Стига, бе! (казва Слави, напомняйки за рефрена на Мариус Куркински от 90-те)

Следва кратко обяснение, че водещият позволява това на сценаристите си само защото подкрепя свободата на словото.

Ако някой може да си помисли, че цялата сцена не е режисирана, това би означавало, че не е гледал предаването на Слави Трифонов от години.

Вероятно няма да е единствен.

Този акт обаче напомни и за един друг TV водещ, извървял тежкия път от екрана до политиката – сещате ли се?

И той късаше в ефир, само че вестници и се бореше за редовия българин, преди да избяга в Европарламента, където да бъде „Анадър войс ъф фри Иран“. После и партията му, и гръмките му идеи се размиха сред други партии и идеи.

А някои хора още си чакат парите от него.