Набий лекар – стани герой
Нека ви разкажа една история, която не зае централно място в медиите.
И защо да заема? Тя не е мелодраматична, не е странна, нито нова, нито грабваща вниманието.
На Гергьовден един общопрактикуващ лекар от село Селча, община Девин, на излизане от здравната служба вижда двама мъже от ромски произход.
С оглед на последните събития в Раднево, лекарят се връща обратно в двора на службата и притваря вратата, без да я заключва. По-възрастният ром го вижда, приближава се до вратата и изфъфля, че конят му е болен и трябва да бъде прегледан. Д-р Литов обяснява, че не е ветеринарен лекар, а Гергьовден е национален празник и работното му време е приключило.
Възрастният ром реагира с порой от псувни и заплахи, става агресивен и се опитва да отвори вратата.
След като не успява, изритва едно от кучетата на д-р Литов, което си е подало муцуната между решетките на вратата. Виждайки, че ситуацията ескалира, по-младият ром се опитва да отведе агресивния си събрат, в отговор на което възрастният ром нанася на младежа няколко удара с юмрук по гръдния кош и ритник в слабините и продължава да блъска по вратата.
Опитва да сграбчи лекаря през решетката, нанася удари във въздуха и се изплюва в лицето му.
Д-р Литов подава сигнал до районната прокуратура и пише отворено писмо до министър-председателя и главния прокурор на Република България.
По случая е образувана преписка, а след като миналата неделя по bTV излъчват репортаж за случилото се, властите започват полицейско разследване. На 31 май (25 дни след опита за физическа саморазправа) полицаи от РПУ-Девин ще говорят с д-р Литов. Очаква се да се образува следствено дело.
Уви, лекарят минава по този път неведнъж. Практиката досега показва, че след всеки опит за насилие над медицинско лице, се образува преписка, води се формално полицейско разследване и след време потърпевшият получава отказ от районния прокурор за образуване на следствено дело поради липса на доказателства.
Проблемът с насилието над лекари не е от вчера.
Обществото още не е забравило случая с пребития с метални тръби д-р Станчев от УМБАЛ „Св. Анна“, който беше откаран в същата болница с тежки черепо-мозъчни травми през април. Както и нападнатите медици от „Спешна помощ“ преди две години, когато д-р Красимир Йорданов – лекарят, който участва в многократно награждавания документален филм на Илиян Метев „Последната линейка на София“, стана жертва на пиянска свада. Само преди дни 18-годишен плевенчанин удари в лицето шофьор на линейка.
Случаи като тези доведоха до идеята от 2014 г. лекарите, които ходят на посещения в ромски махали, да бъдат придружавани от полиция – идея, която получи одобрението на медицинските лица, но беше приета със смесени чувства от обществото и така и не се осъществи. Проблемът с насилието над лекари обаче не се свежда само до етнически казус. Физическото посегателство е само върхът на айсберга, под който гният фундаментална липса на уважение към лекарската професия, свръхестествени очаквания, императивност, недоверие т.н.
Дали това е верният подход към хората, ангажирани с опазването на здравето, вероятно може да си отговорите сами.
