Еврогрупата отблокира 10.3 млрд. евро за Гърция
Еврозоната даде на Гърция предложение за облекчаване на дълга със сделка. Финансовите министри я определиха като пробив, след който МВФ най-сетне да се включи в спасителния план за Гърция, съобщава БТА.
След продължителни преговори министрите от Еврогрупата дадоха зелена светлина за отблокирането на 10,3 млрд евро нови средства за Гърция (подлежащо на някои финални технически условия) като признание за болезнените фискални реформи, прокарани от правителството на премиера Алексис Ципрас.
По-голямата крачка напред е сделката, с която еврозоната се съгласи да предложи на Атина облекчаване на дълга през 2018 г., ако това е необходимо за изпълнение на договорените критерии по нейните плащания. Това бе достатъчно, за да осигури съгласие от МВФ отново да се присъедини към еврозоната във финансирането на помощта за Гърция.
Постигнахме важен пробив, който ни позволява да влезем в нова фаза във финансовата програма за помощ за Гърция, каза на заключителната пресконференция председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, цитиран от Ройтерс. Това далеч надхвърля всичко, което доскоро си мислех, че е възможно, взаимното доверие се връща в преговорите, каза той.
Мисля, че има известно основание за оптимизъм, че това може да е началото на превръщането на порочния кръг „рецесия-мерки-рецесия“ в ситуация, при която инвеститорите имат чиста писта да инвестират в Гърция, каза гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос пред репортери след срещата в Брюксел.
МВФ отдавна настояваше европейските правителства да предприемат стъпки за облекчаване на част от дълга на Атина, за да направят публичните й финанси по-устойчиви. Отказът на Германия и някои други да го направят доведе до месеци на препирни с МВФ, докато Гърция беше нещо като зрител на преговорите, припомня Ройтерс. Макар че европейците днес не предложиха незабавно облекчаване на дълга и не дадоха безусловно обещание за намаляване на плащанията, които Гърция им дължи, те все пак формулираха критериите за това – брутните финансови нужди на Атина трябва да се поддържат под 15 процента от БВП в средносрочен план и под 20 процента в дългосрочен.
Еврогрупата договори пакет от мерки за дълга, които ще бъдат осъществени постепенно, съобразно с необходимостта от изпълнение на договорените целеви показатели за брутните финансови нужди, заявиха министрите в декларацията си.
Европейският директор на МВФ Поул Томсен каза, че мерките ще осигурят нужното облекчаване на дълга, но предупреди, че все пак от Борда на управляващите във Вашингтон зависи да реши дали да се съгласи с неговата оценка. Мерките ще осигурят устойчивост на дълга според няшите стандартни критерии, каза Томсен, но настоя, че МВФ не е смекчил условието си, че няма да дава повече заеми на Атина, ако европейските й кредитори не облекчат дълговото й бреме. Не смятам това за отлабване на нашите предложения за облекчаване на дълга, подчерта той. Но призна, че фондът е направил голяма отстъпка, съгласявайки се облекчаването на дълга да бъде решено окончателно през 2018 г., а не преди това, както бе първоначалната му позиция.
Френският министър Мишел Сапен засипа с похвали Ципрас за прокарването на трудните реформи в парламента. „Макар че дискусиите бяха продължителни, атмосферата винаги беше излючително добронамерена. Тази сделка е преди всичко декларация за доверие към днешна Гърция“, каза той.
Още преди срещата германският му колега Волфганг Шойбле предупреди пред репортери, че не желае да се обвързва с каквито и да било действия след 2017 година, когато в Германия има парламентарни избори през есента.
