ДОСИЕТАТА CHR: Да убиеш Мелъни Роуд

„Задушно ми е в този клуб, а и става късно. Утре ще ставам рано. Ако искаш не ме изпращай, остани с другите“, казала 17-годишната Мелъни на приятеля си, целунала го и напуснала местния нощен бар в Кингстън Парейд „Бю Неш“. Било около 1 и половина сутринта на 9 юни 1984 година. За събота вечер улиците били зловещо празни. Мелъни се спуснала по Броуд Стрийт и решила вместо да хваща такси, да се разходи на въздух. Това нямало да й отнеме повече от 15-20 минути при други обстоятелства. Но в конкретния случай така и не стигнала до дома.

Стъпки се чули зад Мелъни, която се обърнала да види какво се случва. В този момент в тялото й попаднало острието на ножа. Последвало второ наръгване, но Мелъни успяла да се отскубне и с писъци побягнала нагоре по улицата. Нападателят я преследвал, а никой не чувал виковете на тийнейджърката. Успяла да измине едва 30 метра и завила зад ъгъла в търсене на скривалище. Мал шанс – попаднала в задънена улица. Насилникът вече дишал във врата й. Той я проснал на земята. Започнала борба, но мъжът бил по-силен и започнал да ръга в гърдите момичето, като запушил устата й с ръка. Последвало зверско изнасилване и побой.

Зловеща находка

Около 5.30 часа във фаталната сутрин кварталния млекар и 10-годишния му син тръгнали да разнасят стоката си по домовете. Пред гаражите попаднали на ужасяваща гледка – младо момиче с наполовина обути панталони лежало бездиханно насред в локва от собствената й кръв. Районът бил отцепен. През следващите 3 десетилетия полицаите така и не разбрали кой е изнасилил и заклал Мелъни. В периода от 1984 до 1989 година медиите отразявали убийството и настоявали полицията да открие извършителя. През 1995, 2000 и 2009 година били направени сравнителни ДНК проби, но нито една от тях не открила съвпадение със следите по дрехите и тялото на момичето. През 2012 година случаят бил прехвърлен на Brunel Major Crime Team. Взети са проби от 130 души за по-малко от три месеца. Развръзката дошла по случайност – точно 30 години по-късно.

Да те хванат по случайност

През 2014 година Ейми попада в полицията за хулигански прояви. Взета й е ДНК проба, която е вкарана в системата. Новата проба незабавно е сравнена с биологичен материал от неизяснени случаи. Компютърът открива съвпадение със случая от далечната 1984 година – неразкритото убийство на тийнейджърката Мелъни Роуд. Но Ейми не е била родена тогава. Разследващите бързо стигат до извода, че вероятно някой от семейството й е замесен в случая. Така стигат до баща й – 64-годишният Кристофър Хамптън. Следват процесуални действия и мъжът доброволно дава проби. Резултатите са категорични – сперматозоиди и косми от слабините са открити по панталоните и гениталиите на тийнейджърката. 32 години по-късно Кристофър попада в затвора. Той е задържан през 2015 година, а срещу него е повдигнато обвинение за убийство и изнасилване, извършено по особено жесток начин. Веднага след престъплението Кристофър започнал нов живот. Сключил втори брак, от който се родила Ейми. Имал и доведен син – Дарън.

„Най-вероятно ще умреш в затвора“

„Когато видях Кристофър в съда първата ми асоциация бе чудовище. Той е звяр, казах си на глас. В този момент осъзнах, че дъщерята и съпругата на убиеца стоят точно до мен. Погледнах ги – и двете са руси като мъртвата ми дъщеря“, разказва почернената майка на Мелъни. „Необяснимото за мен бе как може да извършиш нещо толкова хищно, животинско и да си живееш живота с години до тези хора, без да знаят те какво чудовище си ти…“

Във вторник съдия Джъстис Попуел произнесе доживотна присъда за буталното убийство, като определи последните минути от живота на Мелъни като „продължителна, адска агония“. Насилието е било извършено само за да може Кристофър да задоволи сексуалните си нужди. Мелъни е била наръгана 26 пъти,а прорезите са дълбоки 10 см. 8 от ударите са нанесени в гърдите на ученичката. Жертвата е била жива дори след като убиецът си е тръгнал. Тя е осъзнавала какво й се случва и е умряла в жестоки болки.

„През всичките тези години сте си живял живота, знаейки какво нещастие сте причинил на семейството на жертвата, но сте бил твърде страхлив и закоравял, за да сложите край на мъката им и да получите наказанието си“, каза съдията на убиеца. „Най-вероятно ще умрете в затвора“, приключи пледоарията си Джъстис Попуел.

„Мислех си, че няма нищо по отвратително от това да разбереш, че малката ти сестричка е била брутално изнасилена и заклана. Впоследствие се оказа, че по-лошо е никой да не понесе отговорност за това зверство“, коментира след като чу присъдата по-голямата сестра на Мелъни. През всичките тези 32 години Кристофър никога не е бил свързван с престъплението, което е необяснимо за близките. „Искам да запомня Мелъни жива, а не да се фокусирам върху смъртта й. Тя бе моя сестра, човешко същество и заслужава хубави спомени“.

Братът на Мелъни не успя да скрие емоциите на заседанието. Той се обърна лично към убиеца „Ти уби Мелъни, изнасили я, малтретира я и избра да я оставиш агонизираща, глух за виковете й, да умре сама, нашата малка сестричка Мелъни. Тя беше прекрасно момиче и я обичахме много“, разплака се господин Роуд. Той сподели, че в момента, в който е разбрал, че убиецът е арестуван избухнал в плач, а малката му дъщеричка го попитала какво се случва. „Трябваше да й обясня и й казах – един лош човек, който преди много години уби любимата леля Мелъни е заловен. Сега всички ние сме в безопасност“.

Разследващите оповестиха, че предстоят да бъдат направени още ДНК анализи, за да се установи дали Кристофър е замесен в други убийствата. Като например случая от 1996 година с друго момиче на име Мелъни. 12 години след смъртта на Роуд, в същия град, на същата дата – 9 юни, девойката е нападната и убита по аналогичен начин – на връщане от нощен клуб. Твърде много съвпадения с убийството на Мелъни Роуд от 1984 година, а случаят с Мелъни 2 остава отворен.