Нашето момиче се класира за финал и колкото и да търсим под вола теле и под пръча - козле, тази новина няма никакъв мрачен оттенък
Всички обичат Поли…засега
Поли Генова се класира за финала на Евровизия 2016 и първото, което някой досетлив българин в Стокхолм трябва да направи, е веднага да й върже червен конец на китката.
Не защото е петък 13-ти и не защото снощи изглеждаше като Катнис Евърдийн от „Игрите на глада“, но с елементи от паметника на Цар Самуил, а защото подобно на други българи, натоварени с временната задача да представят България пред света, и Поли от днес е натоварена с отговорността да реконструира нашенския имидж.
От снощи хейтърите мълчат, въпреки че песента е посредствен летен хит, Евровизия отдавна не нито музикален, нито европейски конкурс, а прическата на Поли напомня възстановяване от черепно-мозъчна трепанация.
Всичко това в случая няма значение. Нашето момиче се класира за финал и колкото и да търсим под вола теле и под пръча – козле, тази новина няма никакъв мрачен оттенък. И ето я, идва толкова българската дума, която всеки горд нашенец си казва, гласно или наум, щом някой друг успее в нещо: ЗАСЕГА.
Утре е финалът на конкурса и освен коя е най-хубавата песен на Евровизия 2016, се решава и съдбата на Поли Генова в очите на „народа“. Откакто Левски ни остави завета „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си“, неговият девиз се превърна в печат върху всички българи, понесли кръста на националната ни репутация.
Помните ли какво се случи с Кубрат Пулев след сблъсъка с Владимир Кличко? А с Григор Димитров, след като си позволи да губи? Цвети Пиронкова? Волейболните национали? Те са само най-пресните примери за талантливи хора, които понесоха националното самочувствие на крилете на собствения си труд и талант, и след като се сблъскаха с границите на възможностите (или увереността) си, бяха словесно потъпкани от сънародниците си, които се почувстваха лично обидени и огорчени от провала им.
Заклеймена вече веднъж беше и Поли Генова, след като не стигна до финала през 2011 година. Дано и втори път не й поднесем „от същото“, защото ще бъде грозно. Нали помните? Ако спечели – печели цял народ. Ако загуби – губи само тя.
