Тази пролет гледайте „11.22.63“
Най-новият сериал, който спокойно може да си причините тази пролет, напомня странна симбиоза между „Завръщане в бъдещето“, конспиративните теории за американската история и страшните светове, които Стивън Кинг умее да създава. Последното е може би поради факта, че „11.22.63“ е базиран на роман на майстора на хоръра, без всъщност да е класически хорър.
Напоследък е по-модерно и може би по-удобно, дебелите книги да бъдат адаптирани за малкия екран, а не за кино. Някои неща се получават добре, за други е спорно. До този момент обаче сериал по Стивън Кинг никога не е бил така успешен, както на голям екран. Всички помним добре истинските бижута в седмото изкуство по романите на Кинг и с леко кисели физиономии се сещаме за опитите на хорър майстора да пише за телевизия. Той и малката синя кутия не се разбират добре. До този момент.
„11.22.63“ е пресечната точка на доброто писане на Стивън Кинг и новия вид телевизия – онази, която напомня на кино, но не е такова. Дава ти възможност да гледаш много повече часове, без да се повтаря или да ти казва как и къде да го правиш.
„11.22.63“ адаптира романа на Стивън Кинг „22 ноември 1963“ и тези, които са запознати добре с историята, знаят, че това е датата, на която президентът Джон Ф. Кенеди бива застрелян от Лий Харви Осуалд в Далас. До момента това е една от най-големите мистерии в историята на държавните тайни и покушения. Америка има няколко такива, но убийството на Кенеди определено е в топ 3 на темите, които вълнуват американците и до днес.
Романът на Кинг експлоатира идеята, че ако може да се върнем назад във времето и да променим този конкретен момент от историята, то бъдещето, което ни очаква ще е много по-светло и добро. Дали?
Романът предизвика истински бум и с право – добре написан, ясно структуриран, с хиляди страшни елементи, без да е хорър сам по себе си, той показва, че Стивън Кинг още го умее – умението да създава светове, достатъчно объркани, за да те държат в неведение, нетърпение и напрежение до края. Още щом излиза, романът е купен за филмиране, като впоследствие идеята прераства в друга форма – по него да се направи сериал.
Шоуто вече излезе в Америка, а у нас то тръгва на 13 април по телевизия FOX. Джеймс Франко играе главната роля, като компания му правят Крис Купър, Сара Гадън и младият Даниел Уебър в ролята на Лий Харви Осуалд. Франко е учител в гимназия, който открива портал на времето, намиращ се в най-обикновена закусвалня. През него той може да се върне в 1960 година. Убеден от своя приятел Ал, той се решава да мине през него и да живее три години в 1960, за да дочака убийството на Кенеди и да го предотврати, за да получи така бленуваното светло бъдеще за американците.
Тъй като Стивън Кинг е хитър и умен, в историята нищо не е еднопланово и едностранно. Малките трикове и капани, които той поставя в сюжета, са ясни от самото начало. Ако отидеш в 1960-та и промениш нещо, не можеш да се връщаш пак там, защото „изтриваш“ всичко свършено от теб до момента. Не, не можеш да правиш каквото си поискаш и не трябва да променяш почти нищо от останалата история. Не трябва да създаваш връзки, не трябва да правиш впечатление. Трябва да се слееш с обстановката и да чакаш момента.
Пътуването във времето и така нареченият „ефект на пеперудата“ са теми, които са експлоатирани от киното и телевизията безброй пъти. Какво разваляш, когато поправиш нещо друго, какво променяш, когато смениш, дори нещо дребно? Какво ни вещае бъдещето? Защо винаги сме обърнати към миналото? Защо винаги си мислим, че нещата едно време са били по-добри, че ако пипнем само едно нещо и леко го понаместим, всичко останало ще бъде по-добре? Защото, както се казва в „Матрицата“: „Съществуват много парадокси и бъгове в системата, наречени déjà vu. И дали, ако не ти бях казал, че нещо ще се случи, ти щеше така или иначе да го направиш?“
Пътуването във времето е опасно начинание и Стивън Кинг не гледа на него плоско или еднозначно. Той познава добре историята и слива умело реалността с тоталната фантазия. При това, без да създава плоски образи или недомислени сюжетни линии.
Писателят взима всички тези въпроси и създава една от най-добрите си книги за последните години. После създава и най-добрия си сериал до момента. Колкото до Джеймс Франко – той винаги е великолепен и ако някой някога се е съмнявал в таланта му, ще бъде разубеден бързо. „11.22.63“ среща Франко с добрата телевизия и той се раздава. Тук ще видите едно от многото му лица – на сериозен, приятен, сексапилен и талантлив актьор. Какъвто ние го предпочитаме!
Ето ви и един жокер, ако решите да гледате „11.22.63“ – всяко нещо, което се показва в него, има значение. Не мигайте, не се разсейвайте. А гледайте внимателно!
