Бъдещето на новата медицина
Хакване на пейсмейкъри на пациенти, електронно-здравно рецепти, виртуални болници и новости в лечението на онкологичните заболявания. Световното здравеопазване в момента се намира в т.нар. Гутенберг момент (по книгата на Ерик Топол „The patient will see you now“). Това ще рече, че медицината и здравеопазването са на прага на цяла нова епоха.
Епоха, която ще ни донесе внедряването на пациент-ориентирана система, виртуални лечебни заведения, електронно-здравни рецепти пр.
Здравеопазването има много сериозни проблеми не само в България. По данни на SAP в САЩ всеки ден 1 000 души умират вследствие на лекарски грешки. И много често тези грешки не са резултат от лекарска некомпетентност или невнимание, а от липса на свързаност между различните болнични звена и дупки в комуникацията между хората, които отговарят за пациента. По прогнози до 2050г. 9 млрд. души ще населяват Земята. 2 млрд. от тях ще бъдат с хронични заболявания, които са и основното разходно перо в сектора на здравеопазването. Това каза Румяна Тренчева, регионален изпълнителен директор на SAP за Югоизточна Европа на днешната конференция „Мегатенденции в здравеопазването“ в София Тех парк.
Мобилни приложения в онкологията
В момента се разработва мобилно приложение, което да помага на лекарите да са в колаборация със свои колеги в реално време. Това разказа Йордан Илиев, който е IT консултант в СБАЛО (Специализирана болница за активно лечение по онкология). Приложението в значителна степен ще може да оптимизира работата на лекарите, както и да осъвремени работата на т.нар. Tumour Board комисии. Според Илиев е важно хората в България да променят своята нагласа и да мислят за бъдещето. Той нарече смяната на тази нагласа „миграция от descriptive към predictive модел“, което ще рече, че вместо да се констатира какво е било, е желателно да се обърне внимание на огромните, неизбежни промени, които настъпват в живота на хората.
Интересна новина от сферата на онкологията е и започването на нов проект на SAP и Squilline (SAP mobile partner) за създаването на софтуер, който да разчита каква е вероятността жена да се разболее от рак на гърдата при наличие на фамилна обремененост. Към момента в Европа няма подобен функциониращ модел.
Няколко думи за Big Data…
Big Data е термин, който обозначава голямо количество данни. Всъщност огромно количество данни, които не могат да бъдат обработени от един човек или една компания, нито от традиционните методи за анализ. Обработването на такива данни (например изследванията на всички раково болни хора в света) би допринесло изключително много за развойната дейност на науката и медицината. Поради което от Novartis са се заели със задачата да разработят технологии, които да позволят обединяването на непосилно количество база данни и достъпа до тях от специалисти от цял свят. Всичко това се събира в понятието „телемедицина“, което тепърва ще улеснява работата на лекарите и живота на пациентите.
Персонализирана медицина
Вярната посока, която съвременната медицина се стреми да следва, е тази, която се концентрира в индивидуалния подход към всеки един пациент. Както сподели Стоян Бичев, генетик от Националната генетична лаборатория, още от едно време хората са търсили панацеята – едното единствено хапче, което може да лекува всички болести. Все още сме далеч от откриването на такъв всесилен лек, но напредъкът, който се отбелязва, е в търсенето на „един медикамент точно за теб“. Нещо като хапче, което е надписано с нашето име и което отговаря за излекуването на нашата болест, в съответствие с нашата история на заболяванията, нашата имунна система и изобщо всички специфики на нашия организъм. Разбира се, този процес е изключително предизвикателство за генетиците навсякъде по света. Бичев даде пример с пациентите с меланома, при които е открита мутация на един ген в ДНК веригата. Същата мутация се среща и при пациентите с колоректален карцином. Уви, лечението на меланомата не може да бъде се прилага и при колоректалния рак. Което ни води до стремежа към т.нар. таргетна терапия. Бичев подчерта и необходимостта биолозите и генетиците да работят съвместно с IT специалисти и лекари, тъй като прогресът в медицината е плод на огромния труд на редица експерти в различни области.
Най-новото в лечението на рака
Свикнали сме да свързваме диагнозата „рак“ с фатален изход и това има своите абсолютно логични причини. Онкологичните заболявания за обществено значими, с все по-ранна възраст на възникване. Д-р Наталия Чилингирова от СБАЛО, София, сподели последните тенденции и напредъкът в борбата с тази болест, или по-скоро група от болести.
1 от 4 смърти в САЩ са причинени от онко-заболявания. 1:7 е съотношението в света. Въпреки тези мрачни числа, в статистиките има и положителен елемент. Докато през 1975г. преживяемостта в рамките на пет години след боледуване от рак е била 49%, то през 2010г. тя е 60%. Диагностичните методи днес са по-добри, но дали ги прилагаме правилно за всеки пациент? Проблемът с ранната превенция и с избягването на рисковите фактори все още е на дневен ред.
Уви, в България през последните години има растеж както в новите, така и в смъртните случаи вследствие на онкологични заболявания.
Отключването на раково заболяване се случва, когато много сигнални пътища в клетката активират процеси, които я правят ракова клетка. Д-р Чилингирова напомни, че трите конвенционални терапии, които доскоро са били основния стълб на онко-терапията – хирургия, лъчетерапия и химиотерапия, вече не са единствения избор на лекари и пациенти. Стремежът към т.нар. „прецизна медицина“ определя, че три от пет онко-терапии следва да бъдат таргетни, избрани и провеждани за конкретния пациент. Отделно се развива и имунотерапията, която е нов дял в онко-терапиите и дава повече надежда за излекуване на болните.
