Кучетa, които подушват рак
Но собствениците й са знаели, че е умно куче с потенциал. Тя е развъждана като ловно куче и решили да я обучават да надушва нещо полезно.
За следващите седем години, Луси се научила да надушва проблеми с пикочния мехур, бъбреците и рак на простатата. С времето, тя се учи да открива успешно рак в 95% от случаите. Тези резултати са по-добри от някои лабораторни тестове, използвани за диагностика на заболяването.
Сега Луси е част от една от най-големите клинични лаборатории за откриване на рак, която работи с кучета. Британската организация Medical Detection Dogs има осем кучета, които душат 3000 проби урина от пациенти в Националната здравна служба, за да се провери дали могат различават в кои има рак и кои не.
Клара Гест е изпълнителен директор на Medical Detection Dogs. Когато е на 45 години нейният лабрадор Дейзи открива, че Гест има рак на гърдата. „Тя продължаваше да се взира в мен и след това се хвърли в гърдите ми. Това ме накара да си намеря бучка“, спомня си Гест.
Туморът е бил дълбоко в гърдите й. Лекарите казват, че сама е щяла да го усети едва когато ракът е в много напреднал статии.
„Ако Дейзи не беше привлякла вниманието ми, щях да съм в много лошо състояние“, казва Гест.
Кучетата са с „двойни носове“
Мощните носове на кучетата имат 300 милиона сензора. В допълнение кучетата имат допълнителен апарат в задната част на носовете, наречен орган на Джейкъбсън.
Тази двойна система на обоняние позволява на обучените кучета за откриват уникалната миризма на рак – летливите органични съединения.
Отнема хиляди години на хората да разберат това. През 1989 г. лекарите в болницата на Кингс Колидж в Лондон, пишат за жена, чието куче упорито душело конкретна бенка върху крака й. Тази бенка се оказва с ранен стадий на малигнен меланом.
През следващите 26 години проучвания в различни държави – от Франция, през Калифорния до Италия откриват, че кучетата наистина могат да усетят „миризмата“ на рак.
Изследователите в британското изследване искали да се уверят, че кучетата всъщност помирисват рак, а не нещо друго, като например възраст или определен набор от симптоми.
В проучването кучета обикаляли около въртележка с осем равномерно разположени проби урина – една от раково болен и седем от здрави пациенти. Една от пробите задължително е на човек, който е имал симптоми на рак, но всъщност не е болен.
Гест, чийто екип работи по изследването, казва, че ако подобни проучвания продължават да доказват силата на кучешките носове и това, че животните един ден може да бъдат използвани вместо съществуващите в момента диагностични тестове. Учените могат да изработят и машина – „електронен нос“, който имитира мощните способности на кучетата. „Това е много възможно“, казва Гест.
Попарване на ентусиазма
Повече от 25 години по-късно, страхотните способности на кучетата не се радват на търговски успех.
Д-р Шерил Гейбръм мисли, че знае защо. Преди четири години хирург от университета Емъри публикува изследване, което показва, че „машина“, подобна на кучето, може да открива миризмата на рак на гърдата от дихателни проби на пациенти. Развълнуван от своя успех, екипът търси финансиране за повече такива изследвания, но не постига резултат.
„Ние опитахме всичко, но не получихме финансиране на проекта, за да продължи изследването,“ каза Гейбръм, главен хирург на болницата Грейди Мемориал в Атланта и директор на болницата на AVON за рак на гърдата.
Проблемът, според нея, е, че ако кучетата, които надушват рак, звучат като добро вестникарско заглавие, то все още не е ясно как това може да бъде използвано за търговски цели.
„Ще са нужни много години на изучаване и развитие. Още сме далеч от това. Хората мислят, че е твърде голямо, за да се впуснат в него.Това е твърде лошо, защото мисля, че това е област на изследване, която е обещаваща“, казва тя.
