Тази рокля прави ли ме дебела?
Имам един приятел, който казва, че най-страшният въпрос за един мъж от жена е: „Тази рокля прави ли ме дебела?“ Защо, би попитал някой? Много е просто. „Защото всеки отговор, който даваш е грешен“, казва моят приятел. И общо взето е така. На „да“, жената плаче, вика, крещи и изпада в драми. На „не“ тя се съмнява. Защото жената е такава, тя винаги си мисли най-лошото и страшното. А при пълно мълчание, тя просто си прави най-страшните изводи. „Вие, жените, винаги си мислите най-лошото и единственото, което искате от нас, мъжете, е просто да потвърдим вашите страхове. Все едно си търсите повод и драма за караница или самосъжаление.“, казва друг приятел. Но това не винаги е така, нали, момичета?
Женската глава е едно огромно място, в което апокалипсисът винаги дебне някъде наблизо.
И за жените той има различни форми – от онова, което ти е казала онзи ден по телефона, през роклята, която май я прави дебела, но „аз ще си я купя все пак“ до евентуалното нападение от зомбита или други зли същества. И те са еднакво страшни и важни в съзнанието й. Там малки проблеми няма. Запомнете го. И тя често иска да ги оправи с най-безумните решения. От друга страна мъжът е една истинска мистерия.
Да, мъже, вие сте точно толкова страшни и неразбираеми, колкото са жените за вас. От констатацията „Ще ти се обадя“, без това да се случи в рамките на седмица или две, до кратките и лаконични отговори, които давате, за жената мъжкото съзнание и това, което се случва там, е по-страшно от шекспирова трагедия. То е опасно място, в което тя хем е любопитна да надникне, хем много я е страх да го направи. Защото се ужасява от това, което ще види.
Най-голямата лъжа от всичките обаче, гласи, че жените говорят повече за мъже, а не обратното. Това не е вярно. Мъжете обсъждат жените, които харесват и искат, не по-малко от нежната половина на човечеството. Просто го правят кратко, точно, рационално и хирургически студено. А една проста истина гласи, че хората просто са различни независимо от пола си. Жената иска признание и внимание, мъжът не разбира тези неща, докато те не му се кажат директно. Така съм чувала. Но ако бях мъж за един ден щях да го проверя и да си оставя жокери и бележки навсякъде.
Темата за половете е необятна естествено. По нея са изписани книги и е похабена толкова хартия и салфетки, наблъскани със сълзи и сополи, че можеше да се спасят поне 100 гори, ако тези неща нямаха значение. Но те имат. За всяка жена и мъж в един момент. И който казва обратното – лъже. Мъжете се обиждат и страдат и лъжат и се държат като малки деца, когато ги е страх. И да, често ги е страх. Да надникнем в съзнанието на другия е желание, което никога няма да си отиде.
Според едно психологическо проучване най-лесният начин да разбереш другия е да си представиш, че си него или нея, за един ден. Затова си представете, че сте жена. Не защото март месец идва и всички знаем клишето, а просто по принцип. След това искам да си зададете втория най-страшен въпрос на света – какво би направил, ако бях жена за един ден? Гарантирам ние не сме клишето, за което повечето ни мислят. Вярвам, обратното важи с пълна сила. Отговорите, които ще ви хрумнат в главата най-вероятно ще ви разсмеят, учудят и дори изненадат. Човек може да бъде много изобретателен в един момент. Знам, че аз бях.
И да, не се притеснявайте, роклята никога не ни прави дебели. Ние знаем това. Просто искаме и вие да го знаете и да не го забравяте.
Най-важното, което обаче се научава от експеримента с роклята или онзи със смяната на местата е един – той ще ви покаже, че мъжете, както и жените, не са много различни един от друг в емоционално отношение. За мен мъжът винаги е бил моето по-рационално огледало. Защото винаги, в някакъв момент от живота си, всички сме като хора, които се лутат в тъмнината. Но рано или късно, лампите светват. Един умен мъж го е казал.
